Здраве

Минерални „Витамини“

За пълноценното хранене на растенията, животните и човека са необходими 12 елемента: въглерод, кислород, водород, азот, фосфор, сяра, калий, натрий, хлор, калций, магнезий и желязо. Освен от тези основни елементи, живите организми се нуждаят от малки количества – бор, рубидий, йод,, бром, цинк, манган, мед, кобалт, молибден, и др. Тези елементи се наричат микроелементи или минерални „витамини“. Интересно е, че в човешкия организъм микроелементите се натрупват предимно в определени органи и тъкани. Например: йодът в щитовидната жлеза; никелът – в подстомашната жлеза; кадмия – в бъбреците и т.н. В живия организъм всеки микроелемент изпълнява важна функция.

Бор

Бора благоприятства обмяната на веществата, без него е невъзможно нормалното израстване на растенията, цъфтежа и плодоносенето им. Липсата на бор в растенията, намалява синтеза на белтък в клетките. Не дават плод грахът, цвеклото, не се развиват правилно люцерната, ленът, конопа. Ако почвата не съдържа бор, растенията загиват. Съдържанието на Бор в земната кора е малко. Главно се среща в състава на някои силикатни минерали. Съдържа се в някои горещи води. Във вулканичните местности и кратерите на вулканите.

Цинк

Американски учeни са изследвали връзката между умственото развитие на човека и съдържанието на цинк и мед в косите му. Установено е, че в косите на умствено развитите хора се съдържа по-голямо количество от тези елементи.

Човешкият организъм се нуждае от 12-26 мг. цинк на ден. Биологичната роля на цинка се свързва с жлезите с вътрешна секреция, където се натрупва. Той е съставна част на инсулина и влияе на неговото получаване, натрупване и отделяне. Необходимото количество цинк се доставя с храната.

Най- тежко понасят цинковия „глад“ кайсиите, прасковите, бадемите, лозата и царевицата. При липсата на цинк те дават много дребни плодове или изобщо не дават.

Руски учени са установили, че цинкът внесен като цинков сулфат повишава студоустойчивостта на растенията.

Мед

В животинския свят най-голямо количество мед съдържат безгръбначните октоподи, калмари и други мекотели. В тяхната кръв, медта изпълнява функцията на желязото – преносител е на кислород. Медта влиза в състава на синияпигмент – хемоцианин. Поради това кръвта на много главоноги и ракоподобни не е червена, а синя. Във висшите животни и в човека медта се натрупва предимно в черния дроб, бъбреците и клетъчните ядра на другите тъкани. Установено е, че туморните клетки съдържат много малко мед. Недостигът на мед в организма води до забавено образуване на хемоглобин и поява на малокръвие. Най-богат на мед е черния дроб. При нарушаване на обмяната на медта в организма настъпва израждане на черния и на нарушаване на някои мозъчни центрове – Уилсънова болест.

Ежедневната нужда от мед за човека е около 0,002г. (2мг.) за възрастен човек. Освен за животински те организми медта е важен биоелемент и за растенията. Тя е един от най-важните елементи, влияещи върху усвояването на азота от растенията. Отсъствието на мед в почвата води до безплодие на растенията.

Желязо

Какво би станало, ако си представим, че желязото изчезне от нашата планета?  Преди всичко ние, хората, не бихме могли да съществуваме, защото без „трите грама желязо“ намиращи се главно под формат на хемоглобин в човешешкия организъм, би настъпила сигурна смърт. При недостиг на желязо организмът заболява от анемия. Богати на желязо са месото, яйчения жълтък, ябълките, гроздето и др. За отбелязване е, че организмът на жената се нуждае от два пъти по-голямо количество от мъжкия организъм.

Кобалт

Разтенията получават кобалт от почвата, където той се съдържа в нищожно малки количества. Кобалтът влиза в състава на кръвообразуващия витамин B12. Това е единствения витамин, в чийто състав лиза метал. Витамин B12 се натрупва предимно в черния дроб, далака и костния мозък. Неговото отсъствие води до злокачествена анемия. Ако все пак кобалтът постъпи в организма в по-големи количества отколкото е необходимо – настъпва отравяне. Излишъкът от кобалт променя цвета на косата – тя придобива небесносин или син отенък. В миналото към бирата се е добавял кобалт с цел удължаване срока на съхранение, а също за да не се пени. Задълбочени медицински изследвания са показали, че любителите на тази напитка често страдат от сърдечна недостатъчност и причината е кобалтът.

Йод

В земната кора йодът се съдържа съвсем малко, при това силно разсеян (разпръснат). Но благодарение на своята разпръснатост този елемент се намира буквално навсякъде. За него О. Е. Ферсман пише: „… Всичко е напоено с йод – твърдата земя и планинските скали… Значително повече е в морската вода. Твърде много се съдържа в почвата, течащите води, а още повече – в живите организми. Ние поглъщаме йода от въздуха… Ние внасяме йод в организма си с храната и водата, не можем да живеем без него… „ Трудно е по-живописно и по-пълно да се опише вездесъщността на йода.

Флуор

Липсата на флуор води до кариес на зъбите и други разстройства в организма на човека. При липса на флуор – се флуорира водата, а също и готварската сол.

Фосфор

„Елемент на живота и мисленето“ е фосфорът. Въглехидратният обмен в клетките на мозъка е невъзможен без участието на фосфорорганични съединения, а съдържащият фосфор фермент фосфорилаза е отговорен за синтеза и разпадането на полизахаридите в мозъчната тъкан. Под действието на фосфороорганични съединения и неорганизчни фосфати химичната енергия се превръща в мислова.

Ако фосфорът е в недостиг, живите организми – растения, животни, хора, слабеят и накрая загиват. Богати на фосфор са: рибата, хайвера, яйчения жълтък, месото, млякото, орехите, халвата, граха, фасула, соята и др.

Интересни наблюдения са проведени от учени медици върху деца. Оказало се, че ученици, които ежедневно пият мляко, се учат по-добре.

 

 

 

Leave a Reply