0

Тук. Сега.

Posted by deni4ero on November 27, 2015 in лични |

… Небесата танцуват около дъха Ти, a

Времената се надбягват в ръката Ти …

Умът ми се стреми да разбере това, което никой ум не може да разбере

Пътищата Ти са толкова високи, а мислите Tи толкова широки … Няма смисъл, но това е благодатта – да знам, че Си тук сега, с мен.

Тук. Сега. Всичко, което знам, е, че Си тук с мен.

Плени сърцето ми и нека всичко, което чувам, е Твоят глас …

Единственото, което знам,  е, че Ти Си тук. Сега.

Вярата прави глупаво това, което има смисъл за света,

Но вярата намери сърцето ми там, където логиката свърши.

И когато справедливостта дойде за моите дългове,

Приятелят на грешниците се яви вместо мен …

 

Album: Open Heaven / River Wild Hillsong, 2015

 

 

2

Онова време от годината

Posted by deni4ero on November 13, 2015 in лични |

Дойде онова време от годината, в която, като си смениш паролата някъде, трябва да си я запишеш, за да не я забравиш. Разбира се, трябва да се сетиш после къде си я записал, но това ще го мислим, когато му дойде другото време от годината.

Дойде и онова време от годината, в което дъщеря ти ти споделя секретна информация, от която започват да те сърбят пестниците, мислено се мажеш с масла, за да приличаш на пехливанин, спечелил многобройни битки и в краен случай търсиш скритата гаубица, но единственото, което правиш, е да проявиш жив интерес. Не чак толкова жив, за да не събудиш подозрение, като например – име, адрес, години … ей такива, най-обикновени неща …

Дойде онова време от годината, в което най-накрая получаваш рисунка от сина ти – само вие двамата, без нинджи, без Шрьодер, без дървета, без замъци, нарисувана специално и само за теб. Просто така.

Онова време от годината … Любимото ми.

 

2

Фон Отворкови

Posted by deni4ero on October 27, 2015 in фон отворкова |

И така, дойде времето, в което се разболяват хората. Слава Богу, ние сме добре, но като добра майка, трябва да взема мерки и от опит знам, че, за да накарам Любо да хапне нещо, да изпие нещо, да направи нещо въобще, трябва да е подготвен. И за това внимателно, с нетърпящ възражения тон, прогласявам отдалече, че от утре сутринта започвам да давам мед, за да сме здрави и силни. Разбира се, че прилагам пример. Аз съм живото доказателство за сила, здраве и красота, благодарение на многогодишното ми плющене на препечени филии с мед и масло и горещо какао.

За моя изненада, не срещнах кой знае какъв отпор от негова страна, но виж, реакцията на Деница ме изненада. Бидох предизвикана на канадска борба, забележете, “като съм била толкова силна”. Приех, разбира се. Колко му е да биеш 9-годишно на канадска борба. Единствено страхът ми да не се изложа и подигравките след това от нейна страна, както и подмятанията от страна на съучениците й: “ето я майката, дето е паднала от дъщеря си на канадска борба”, ми дадоха сили да победя. Разбира се, че не си признах страха, а изтъкнах предимствата на меда, който съм яла години наред … 

Тя, като изтъкнат инат, непризнаващ поражение, ме предизвика в борба с палци. Тук леко се притесних, защото за първи път чувам подобен спорт, но се оказа, че това е повече игра на дебнене. И по-големи палци. Спечелих. Два пъти. Тя ме опука на камък-ножица-хартия. После и Любо ме би … До тук с хвалбите ми за меда …

И така в Рошавата страна.

 

0

Дом

Posted by deni4ero on October 14, 2015 in лични |

Дом.

Mястото, където се събуждам с Теб

Където винаги ти изчезват щипките.

Мястото на изпълнените обещания.

Твоята крепост.

Страната на прясно ухаещо, току-що сварено, кафе.

Мястото, където малки крачета те смачкват и за тебе това е най-страхотният масаж.

Сцена на първокласни концерти, изпълнени от най-звънките смехове. И детски крясъци.

Арена на първокласни гладиаторски борби,(които се изпълняват от същите фърфалаци с концертите и си доволен, че, този път, си само публика.)

Мястото, където танцувам с Теб.

Кухнята на най-добрия готвач.

Мястото, където се влюбвам в теб и Теб отново и отново.

Мястото, където заспивам с Теб.

Happy 10th anniversary baby!

 

 

 

 

 

Spas&Lu

 

0

Closer Than You Know

Posted by deni4ero on October 6, 2015 in лични |

1

When I lost my heart to You

Posted by deni4ero on August 31, 2015 in лични |

Как се облича в думи неизразимото …

Защото се загубих в Теб …

И продължавам да потъвам в Теб …

И продължавам да танцувам с Теб …

 

1

It Is Well

Posted by deni4ero on July 19, 2015 in лични |

 

3

Баба Лина

Posted by deni4ero on June 22, 2015 in лични |

Напоследък, когато казваш какво работиш, е модерно да използваш чужди думи. Няма значение какво означава, все звучи суфистикейтед 😉 Например промоутър. Яко звучи, а?! Ами, какво ще кажете за Мениджър Свежест. Още по-яко. Ами тийм лидер?

Баба Лина, дето е на почти 101, ама хич не й личат, се набираше смело на звънеца и звънеше на съседите. Приближавам, въздъхвам дълбоко и започвам:

– Здравей, лельо Лина!

– А! Ти от работа ли се прибираш? Тук ли са съседите? – на един дъх издума тя. Да се зачуди човек откъде има толкова въздух на тези години. Тя, обаче се движи, въпреки годините си. – Звънях два пъти, ама … А И.тука ли е? – продължава тя.

– Ами, не знам. – едва успявам усмихнато да смотолевя.

– Ти от работа ли се връщаш? Аз звънях два пъти, ама… Айде, тях ги няма, ама И. тук ли е?

– Ами, не знам – отново компетентно успях да вметна.

– А, ти от работа ли се връщаш? Къде работиш?

– В една фирма. – дано се задоволи с това. Как да обясня какво е аутсорсинг. Помните сложните думи в началото, нали? И аз съм от сложните. Пф.

– Ама, къде, какво работиш? – не се отказва тя.

– Децата ме чакат вътре… – опитвам да се измъкна.

– Какво, какво работиш? – не ми се получи измъкване измъкването.

– Тийм лидер съм. – чувам се да казвам сухо.

– Аааа … – разочаровано пое към дома си -… Аз мислех, че си шивачка или с обувки се занимаваш.

Толкова ли беше трудно да кажа, например: бригадир съм, началник смяна, нещо от сорта. Колко по-лесно и несуфистицирано звучи…

2

***

Posted by deni4ero on May 19, 2015 in лични |

Лежа си и си страдам. Хрема. Знаете как е – главата ти ще експлоадира, не можеш да дишаш, очите ти бълват огън и си в онова безвремие, дето не минава.

Идва си Любо от градина, ляга върху мене и проплаква:

– Не искам най-добрата ми майка да умре!

– Няма да умра, Бубо! – измучавам разнежено.

Той отива в другата стая и въдворява невъзникналата паника с успокоителен вик:

– Не се тревожете! Ще й мине от моя шоколад!

Ооо, майчичко – мисли си, че всичко минава с шоколад…

 

Малко по-късно Деница:

– Мамо, а Б днес се е разкихал, защото не е ял сладолед.

Дааа, бе. И на мене ми ще ми мине температурата от един шоколад. Ама другия път. Добър опит.

Сега яде сладолед, за да не се разкиха и тя.

 

 

– Мамо, оздравя ли? – живо се интересува Любо.

– Не.

– Вече по-добре ли си?

– Не.

– Сега по-добре ли си?

 

о_О

0

***

Posted by deni4ero on May 10, 2015 in лични |

Беше един от онези следобеди, в които слънцето мързеливо стоеше на небето и се чудеше какво да направи – да си стои и да си красее или да се шмугне зад ония облаци, дето му махаха от другия край на небето. 

В крайна сметка реши да се скрие и да поиграе боулинг с наминаващите облаци. Явно, играта е била гърмовна, защото се чу чак в Долната земя, където кротко обядвахме. 

Беше един от онези следобеди, в които слънцето мързеливо се препичаше и обелгнато на лъчите си, гледаше как едно момиченце скача на въже.

Беше един от онези следобеди, в които слънцето мързеливо се прозяваше и протягаше уморени лъчи.

Беше един от онези следобеди, в които слънцето с нежелание се затътри да си ляга, като постоянно надничаше през прозорците за още влюбени моменти, които да сънува.

 

Беше един от онези следобеди …

 

907b527b3d3e1233c19b4fdb8833496f

Copyright © 2007-2018 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.