1

When I lost my heart to You

Posted by deni4ero on August 31, 2015 in лични |

Как се облича в думи неизразимото …

Защото се загубих в Теб …

И продължавам да потъвам в Теб …

И продължавам да танцувам с Теб …

 

1

It Is Well

Posted by deni4ero on July 19, 2015 in лични |

 

3

Баба Лина

Posted by deni4ero on June 22, 2015 in лични |

Напоследък, когато казваш какво работиш, е модерно да използваш чужди думи. Няма значение какво означава, все звучи суфистикейтед 😉 Например промоутър. Яко звучи, а?! Ами, какво ще кажете за Мениджър Свежест. Още по-яко. Ами тийм лидер?

Баба Лина, дето е на почти 101, ама хич не й личат, се набираше смело на звънеца и звънеше на съседите. Приближавам, въздъхвам дълбоко и започвам:

– Здравей, лельо Лина!

– А! Ти от работа ли се прибираш? Тук ли са съседите? – на един дъх издума тя. Да се зачуди човек откъде има толкова въздух на тези години. Тя, обаче се движи, въпреки годините си. – Звънях два пъти, ама … А И.тука ли е? – продължава тя.

– Ами, не знам. – едва успявам усмихнато да смотолевя.

– Ти от работа ли се връщаш? Аз звънях два пъти, ама… Айде, тях ги няма, ама И. тук ли е?

– Ами, не знам – отново компетентно успях да вметна.

– А, ти от работа ли се връщаш? Къде работиш?

– В една фирма. – дано се задоволи с това. Как да обясня какво е аутсорсинг. Помните сложните думи в началото, нали? И аз съм от сложните. Пф.

– Ама, къде, какво работиш? – не се отказва тя.

– Децата ме чакат вътре… – опитвам да се измъкна.

– Какво, какво работиш? – не ми се получи измъкване измъкването.

– Тийм лидер съм. – чувам се да казвам сухо.

– Аааа … – разочаровано пое към дома си -… Аз мислех, че си шивачка или с обувки се занимаваш.

Толкова ли беше трудно да кажа, например: бригадир съм, началник смяна, нещо от сорта. Колко по-лесно и несуфистицирано звучи…

2

***

Posted by deni4ero on May 19, 2015 in лични |

Лежа си и си страдам. Хрема. Знаете как е – главата ти ще експлоадира, не можеш да дишаш, очите ти бълват огън и си в онова безвремие, дето не минава.

Идва си Любо от градина, ляга върху мене и проплаква:

– Не искам най-добрата ми майка да умре!

– Няма да умра, Бубо! – измучавам разнежено.

Той отива в другата стая и въдворява невъзникналата паника с успокоителен вик:

– Не се тревожете! Ще й мине от моя шоколад!

Ооо, майчичко – мисли си, че всичко минава с шоколад…

 

Малко по-късно Деница:

– Мамо, а Б днес се е разкихал, защото не е ял сладолед.

Дааа, бе. И на мене ми ще ми мине температурата от един шоколад. Ама другия път. Добър опит.

Сега яде сладолед, за да не се разкиха и тя.

 

 

– Мамо, оздравя ли? – живо се интересува Любо.

– Не.

– Вече по-добре ли си?

– Не.

– Сега по-добре ли си?

 

о_О

0

***

Posted by deni4ero on May 10, 2015 in лични |

Беше един от онези следобеди, в които слънцето мързеливо стоеше на небето и се чудеше какво да направи – да си стои и да си красее или да се шмугне зад ония облаци, дето му махаха от другия край на небето. 

В крайна сметка реши да се скрие и да поиграе боулинг с наминаващите облаци. Явно, играта е била гърмовна, защото се чу чак в Долната земя, където кротко обядвахме. 

Беше един от онези следобеди, в които слънцето мързеливо се препичаше и обелгнато на лъчите си, гледаше как едно момиченце скача на въже.

Беше един от онези следобеди, в които слънцето мързеливо се прозяваше и протягаше уморени лъчи.

Беше един от онези следобеди, в които слънцето с нежелание се затътри да си ляга, като постоянно надничаше през прозорците за още влюбени моменти, които да сънува.

 

Беше един от онези следобеди …

 

907b527b3d3e1233c19b4fdb8833496f

2

***

Posted by deni4ero on May 1, 2015 in лични |

– Мамо, искам да не умираш, докато си имам деца и те станат на 8. – шепти в тъмното за лека нощ Деница.

– Така ли? – невярващо-изненадано-трогнато успях да изцепя. Дълбокомислено, разбира се. 

– Да! Обещаваш ли?

– Да! – имам вече още една причина да продължавам да живея.

– Внимавай да не се издъниш! – ръкомаха пръст пред носа ми и го боцка.

 

И така, Господи, имаме нова задача 🙂 В близките 30-на години да не умирам. Това напълно ме устройва, защото имам нова мечта.

 

 

 

0

Hug your children, love your loved ones

Posted by deni4ero on April 28, 2015 in лични |

котката_n

 

Идеята на този пост беше съвсем различна. Нещо от сорта, че, като си излезеш от зоната на комфорт (толкова модерен изказ напоследък, пф), ще се случат вълшебни неща – котки ще плуват и ще ви носят изпуснатите пръчки, птички ще ви пеят сутрин на събуждане, а, докато обядвате, ще сменят тоналността за по-добро храносмилане, следобед ще ви карат да разпускате с лежерни песнопения, а вечер джазирано ще ви приспиват. И всичко това, защото сте се push-нали (да задълбаем във все така модерната лексика) повече от необходимото.

Причината за тези излияния е твърде лична и съкрушаваща, но после прочетох нещо разтърсващо за мен, което тотално обърна всичко.

Обичайте любимите си. Прегръщайте децата си. Радвайте се на семейството, което сте изградили. Да. То се изгражда. Бавно. Ден след ден. Като да строиш кула от карти – стигнеш до някъде и току се зарадваш и въодушевиш, разръкомахаш се във възторг и от вятъра, който си причинил, кулата пада и отново на ново. Казвайте им, че ги обичате. Показвайте им, че ги обичате. Търсете приятелите си. Бъдете до тях. Използвайте думи, за да опишете колко сте благодарни, че някой е в живота ви. Не изпращайте вдигнат палец на горе. Има азбука. Използвайте буквите и обличайте чувстата към любимите си в думи. Не изпращайте кичозни букети цветя. Кажете семплото, но дълбоко: “Липсваш ми.” “Обичам те.” “Направих ти любимите филийки (мусака, шкембе, пълнени чушки).” “Купих ти чесън, знам, че го обичаш.” “Нарочно оставих децата да не ти наскачат, за да поспиш малко повече.”

Живейте живота си сега. Защото той се случва сега. Утре го няма. След две минути е късно. Сега.

Бъдете благодарни. Прощавайте. След това забравете. Прошката без забравяне е като забравен скалпел в корема ти след извършена операция. Има неква операция, ама раната стои. И боли. И дърпа. И напомня за себе си болезнено. Прости и забрави. Let go and let God.

И се усмихвайте. Много. Шумно. На ум. Винаги. Широко. За някого сте авторитет. Той има нужда от вашата усмивка. Сега 🙂

Прегърнете децата си. Ако нямате – идете да си вземете и бързо ги прегърнете и им кажете, че ги обичате. Сега.

 

11

mamatime & Once and for all

Posted by deni4ero on April 13, 2015 in лични |

Мечтая си за това време още от сутринта…

 Сутрин се събуждам със зверски болки навсякъде.  Ненаспана, изморена, с очакване на почти цял ден на крак. Някак си, копнежът за сега (23.34h) и маматайм избухна в душата ми. И, въпреки че денят беше прекрасен и имаше от всичко, пак си обичам и очаквам маматайм с нетърпение.

С едното дете вече си говоря като с тийнейджър (о, ужас, та тя няма още 9!). С другото – нещо средно между детско и полудетско, с третото – все още леки разминавания дали за една хубава манджа  трябват половин кило домати или почти кило 🙂 Истината е, че, когато готвят четири ръце, винаги става нещо вкусно.

И така, най-накрая е маматайм. Потапям се в онази приятна музика, която открих наскоро – Lauren Daigle is the name. Много приятен стил. Леко джазиран. Текстовете са разговор с Бог като с приятел.

Ето една песен, която не излиза от ума ми последните дни:

 

Разбира се, времето минава неусетно, болката все още я има, но притъпена, чувстваш се като мениджър “Свежест”, нищо, че отдавна е време за сън по нашите ширини …

… хубаво е в Божието присъствие 🙂 …

 

2

Обичам те или защо обичам да се прибирам вкъщи.

Posted by deni4ero on April 6, 2015 in лични |

Чуваме се по няколко пъти на ден. Винаги оставяме знак, че мислим един за друг. Мислено, знаково, с пръсти и знаци във въздуха, със закодирани думички, с неповторимото му чувство за хумор …

И децата му/ни са такива. Винаги те карат да съжаляваш, че си ги оставил и чакаш момента, в който ще ги чуеш отново и отново ще ти изправят косата и ще ти изпънат, ако не кожата, поне нервите. Но всеки изпънат нерв си заслужава упражнението. Всеки!

– Мама си дойде! – почти прекатурва тежката дървена маса, гушва те, и усещаш, че си обичан.

– Здрасти, мамо! – провлачено казва тя, докато се гушва в тебе и усещаш, че си обичан.

Получавам бърза целувка между бъркането на ориза и сипването-на-нещо-си-в-него-за-да-станело-по-хубаво и знаеш, че си обичан.

– Обичам те, мамо! – влюбено се усмихва малкия Рошльо. – И сянката ти е много хубава!

 

 

*
3

***

Posted by deni4ero on March 20, 2015 in лични |

“Мама ми е много добър приятел, защото, когато й казах една тайна, тя не я каза на никого. Също така е и много готина!” – из съчинение на Деница.

11308_10204224886129803_1753560500307554490_n

 

 

 

Copyright © 2007-2017 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.