4

Ден 211-ти

Posted by deni4ero on January 20, 2018 in лични |

Ден 211-ти от бременността: Бебето прави мексиканска вълна. Или организира някакъв сорт боеве, в които участва активно. Очевидно ще е дейна личност. Отстоява се. Няма лошо. Стига да не го правеше в ТРИ ПРЕЗ НОЩТА!

Втори факт: все още съм потресена, че бебето не обича шоколад. Дори и през нощта.

0

Размисли

Posted by deni4ero on January 4, 2018 in лични |

По повод ратификацията на Истанбулската конвенция и спорната част от нея за “социалния пол”. В оригиналния текст на английски пишело gender, а не sex.

Игра на думи.

Играта на думи се използва, когато искаш да прикриеш истината и да използваш нещо не по предназначението, за което е създадено.

Точно, както дяволът постъпи в началото. Заигра се с думите, които Бог каза.

 

0

Рождество е

Posted by deni4ero on December 21, 2017 in лични |

Рождество е.

И като традиция по цял ден сме заливани с лоши и трагични новини. Убиват деца по пътищата, обричат болни на смърт без право на адекватно(алтернативно лечение)…  По този повод днес ще се гласува отпадането на този мораториум. И Цветан Цветанов смело и с огорчение дори заявява как опозицията е създала изкуствено напрежение сред обществото с настояването си той да отпадне. Доста арогантно изказване, когато първите, които скочиха против това безумие, бяха обществото в лицето на хора, работещи в здравеопазването с хора, а не с бумащина и познават болката от първо лице, родители на болни от тежки или неизлечими болести деца, самите болни, които имат нужда от алтернативно лечение, а не от генерици, които не вършат работа. Не можеш да кажеш на болния, чиято надежда е във всичко измислено до момента: “Еми, не мога да те лекувам. Измислихме закон за това. Искам, ама нямам желание. Или, знаеш ли к’во, ще направя проверка и ако в 1/3 от страните в ЕС се използва това лечение и аз ще те лекувам… Абе, знаеш ли какво се сещам, още по-добро – ще направя комисия, която да реши дали да те лекува, или не.”

И всичко това на фона на наближаващия празник, който е символ на надеждата, че нещата ще се подобряват. Че болните ще оздравяват, слепите ще проглеждат, бедните ще забогатеят, копнеещите за дом, семейство, бебе, топлинка, ще намерят своето място, уют и утеха.

В този ред на мисли, ако Рождество е прегръдка, кого ще прегърнеш днес? На кого ще подариш част от себе си и ще му дадеш надеждата, която Христос донесе, идвайки смирен при нас, твърдоглавите и коравосърдечни хора? Пред кого ще се смириши ще му отделиш пет минути от времето си ще му вдъхнеш куража да продължи да живее и да се бори? За кого ще бъдеш ароматът живот днес?

0

Ден 150

Posted by deni4ero on November 22, 2017 in лични |

Ден 150-ти от бременност No. 3:

Вече мога да слагам малки предмети върху корема си.  Бебето е във възторг и рита ентусиазирано.

 

0

Risen

Posted by deni4ero on April 16, 2017 in лични |

 

Тези пирони бяха за мен. За теб. Но Той позволи да приковат Него, за да не страдам аз. За да не страдаш ти. Моят Исус възкръсна. За да мога аз да живея. И ти да живееш. Издържа жестоката физическа болка. Но издържа и жестоката душевна болка. Всъщност, тази душевна болка продължаваме да Му я нанасяме всеки ден с неверието си, с обръщането на гръб към протегнатата Му ръка, с нежеланието да Му дадем малкото ни сърдито, изцапано сърце, което Той да замени с ново, чисто, любвеобилно сърце. 

И, виждате ли, въпреки всекидневното ни отхвърляне на протегнатата Му ръка, Той продължава да Ни обича. Не се държи като четвъртокласничка, която само сумти и върти очи, защото не става на Неговото. Само търпеливо чака. 

Обичам да се разхождам в Стария град. Особено сега през пролетта. Има една определена ограда, която скрива това, което е зад нея. Самата стена е цялата боядисана в бяло, с дървена врата и е поддържана. С цялата прелест на избухващата пролет – прекрасно зелена трева, корони на дървета, окичени с истинско зелено. Гледка мечта. Един ден минавах отстрани на тази стена и какво беше разочарованието ми, когато любопитно надникнах, за да видя дали и отвътре е толкова красиво и уютно като отвън. Уви, една част от стената беше разбита, беше занемарено и пълно с боклуци. Никаква грижа. Нищо. Изоставено. 

Неволно направих аналог с душата си. С такова състояние ли е? Отвън съм почти перфектна, а отвътре е изоставено и мръсно? Знам, че полагам грижи за душата си и не изглежда така, защото не обръщам гръб на Исус. Или поне се старая.

А ти? В какво състояние е душата ти? Ако е разхвърляна, просто хвани протегнатата ръка, която беше прободен за теб и мен 🙂 

 

Read more…

6

Денят на Нутела у Канелови

Posted by deni4ero on February 7, 2017 in лични |

Вчера беше Денят на Нутела. Знаете, има дни за всичко напоследък. Дано само не измислят ден на шкембе чорбата! Дано!

Любимото ми семейство (не, че имам нелюбимо) се беше погрижило да ме изненада с буркан Нутела, опакован с червена панделка. 

Много мило, нали?

Да продължим нататък.

Батето с усмивка ми показва скрития буркан, опакован с червена панделка от Деница и се провиква към Дени, която в това време е със слушалки на ушите и най-вероятно пак гледа Крис Захариев:

 – Дени, айде да подариш на мама шоколада. – сякаш аз не присъствам в стаята. Шок.

 – Ти й го подари. – извиква в отговор тя. Разбира се, че трябва да вика, тя е със слушалки върху ушите. Тотален шок.

 

Покъртителна романтика 😀

Честит ден на Нутела!

0

***

Posted by deni4ero on December 17, 2016 in лични |

– Мамо! – детското й гласче разцепва приглушената светлина.

– Шшшшт! –  този звук го владея до съвършенство.

– Сериозно ли нарушавате съня ми? – Любо е повече от сериозен.

– Сериозно ли се правиш на крал? – не му остава длъжна Деница.

 

Не знам. Да ги напляскам свято (в духа на идващия празник) или да се разсмея свято. Не знам.

 

 

2

Noel

Posted by deni4ero on November 28, 2016 in лични |

 

За първи път ми се случва толкова рано да се чувствам Рождествено по никое време на годината 🙂

Обичам чувството, което носи този празник. Усеща се величие. Необятност, която носи уют. Светлина, която не само свети, но и топли. И, въпреки че е студено навън, се усеща топлата усмивка, която носи.

Има в себе си онази дълбочина, която те кара да извадиш всичко онова в себе си, което е гадно и мръсно и да го изгориш и да се оставиш на чистотата, в която да потъваш …

Всичко това е Христос 🙂

 

4

Честит рожден ден, Дениче!

Posted by deni4ero on August 13, 2016 in лични |

baby girlУтре стават десет години, откакто си в живота ни, но сякаш е минал цял един живот. (Да, знам, твоят цял живот до момента, не се отваряй, остави ме да подраматизирам малко – като днес в мола, когато ме успокояваше, че любимият 13989638_10209398747113094_645654669_nbaby girlми магазин ме е разочаровал.)

От няколко дни мисля какво искам да кажа и какво да ти пожелая. Малко е да кажа, че си любовта на живота ми. Влудяващата ми любов. Повелителката на Пухан и всички котки от квартала. Любителка на месо (подушваш го и не му прощаваш). Безрасъдно смела в морето и първата излязла на брега, ако види медуза. Талантлива и артистична по начин, по който ме караш да мълча от възхищение. Живееш с чувството, че света е в краката ти и го изследваш с огромно любопитство. Няма да забравя как разчлени един червей и му се възхищаваше. Мисля, че Гери ще се гордее с тебе! (дано не ти подари окървавена с кръв на червеи престилка)

Мога много да говоря още, маме, колко си борбена и как ти се възхищавам как успяваш да се “събереш” и да продължиш след всяка борба. Как излезна от най-голямата ти битка здрава, как търсиш Бог, как искаш да помагаш на всеки, как обичаш сладолед и свинско, как ме пързаляш на моменти, как се грижиш за брат си и как го кастриш. Една случка от днес: Гледате детско. Любо е недоволен от това детско и иска да го махнете, като казва, че качеството не е добро и прави забележка:


– Качеството не е добро.

– Добро е. – обичаш да си контра.

– Не е добро. – в тази игра сте много добри и двамата ми опъвате нервите като корабни въжета.

– Е, и? – никак не ти пука.

– Не обичам лоши качества – споделя въжделенията си Любо.

– … Бащичко! – измърмори ти. Обърнах се от смях. 

 

Определено с баща ти сме истински щастливци, бидейки твои родители и не мога да си помисля за по-добър подарък в живота от това да бъда твоя майка.

Това, което, всъщност, искам да кажа, е продължавай да бъдеш хлапето, което си – усмихнато, бързо прощаващо, желаещо да превземе света (моя вече го превзе, заеми се с останалия). 

Не спирай да мечтаеш! Не спирай да рисуваш мечтите си! Не спирай да ги пееш! Не спирай да ги сбъдваш!

Dream big, princess!

*
8

Приказка

Posted by deni4ero on May 1, 2016 in лични |

През годините смело и нагло съм размахвала (иначе съм смирена) пръст в стил: “А, ти, българино, повярва ли в Бог?”, но днес искам само да кажа: “Благодаря Ти, Боже! Ти Си прекрасен!” или както казва сина ми: “Исусе, Ти си най-готиният баща!”

Нека ви разкажа една приказка:

Имало едно време един цар. Неговото царство било много далече. Стигало до облаците и още малко отгоре. Той бил много добър. Всички негови поданици го обичали. А той ги обичал още повече. Мирът, красотата, радостта можели да се пипнат с ръка. Толкова осезателни били. 

Царят обичал царството си, но имал едно специално място, на което много обичал да ходи привечер. Там се намирали любимите му хора. Отивал при тях, за да си приказва с тях. За да напълни душата си с любовта, която им бил дал.

(Виждате ли, любовта се оказала кръг без край … то кой ли кръг има край, но да продължа с приказката …)

Веднъж един от поданиците на добрия цар завидял как всички толкова много го обичали и поискал и него да го хвалят колко е готин, но понеже завистта вече го била завладяла, този поданик не усетил как в сърцето му и душата му изгарят всяка частица доброта, която имало в него. И така, той решил да направи бунт и да свали добрия цар от трона. Уговорил и други поданици. Лъжел как добрият цар изобщо не бил толкова добър и как, ако той, завистливият поданик, стане цар, нещата изобщо нямало да стоят така. 

Накратко, бунтът на завистливия поданик не успял и той и всички негови подръжници били изгонени от царството.

Завистливият поданик започнал да крои планове как да си отмъсти на добрия цар. Той знаел за слабостта му към хората и решил да го нарани, като ги отрови с лъжите си.

Речено-сторено. Те били излъгани и пренебрегнали всички съвети на добрия цар. Когато той разбрал това, бил много наранен и съкрушен. Но любовта му била по-силна от болката и изготвил план как да си върне любимите хора. 

Лъжата на завистливия поданик не само съкрушила сърцето на добрия цар, но и пленила душите на любите му хора.

По онова време (както и днес), за да се случи нещо хубаво, се искало жертва. Да жертваш нещо любимо, за да постигнеш нещо. Например да оставиш джиджания си телефон, за да бъдеш със семейството си, което днес го има, а утре?

Жертвата, която добрият цар трябвало да направи, била да пожертва своя любим син. Неговият син бил толкова готин, толкова добър. Бил “душата” на царството. Всички го обичали. Бил прекрасен. Добър. Весел. Смел. Могъщ. И най-красивият момък в цялото царство. Той също обичал любимите хора на татко му. Всеки ден бил с тях. Говорили си, докато се разхождали из прекрасната градина, в която живеели. Плували. Състезавали се кой ще направи най-бързо венец от цветя. Гонели се с пчелите. Галели лъвове. Опитомявали калинки и куп други юначества. Едва ли са правели мармалад от шипки, но и това ще го разберем, като питам автора на приказката. Били BFF – най-добри приятели форевъ’, демек. 

Този любим син също бил сломен от загубата на любимите си приятели. И не му трябвало и секунда време за размсисъл, за да каже, че той ще се принесе в жертва, за да бъдат спасени и изкупени от робството на завистливия поданик.

Отново речено-сторено. Любимият син отишъл в царството на завистливия поданик и се предал в ръцете на злите слуги, които до не отдавна били негови и на татко му поданици.

Преди да се предадае обаче, любимият син се разходил из царството на заядливия слуга. Видял неговите любими хора как страдат. Сърцето му се късало от тревога и скръб от мъките им и само любовта му към тях го накарала да остане твърд в решението да даде себе си в жертва, за да ги избави от ръката на злия слуга и да си ги върне в къщи при добрия цар. Каквото и да му коствало това. А то му коствало огромни болки, късане на месо, обиди и унижения, забиване на тръни в главата му, жажда до смърт, болки, които нито едно тяло не можело да понесе. На всичко това го подложил злия слуга, защото си мислел, че, като убие добрия син, всичко ще приключи и той ще стане велик. 

Убил го. И това била голямата му и последна грешка.

Добрият цар проронил сълза, която тежко се ударила в земята и прозвучала като тътен. Сърцето му глухо изръмжало. Земята потреперила. Бяха посегнали на любимия му син. 

Неговата смърт била начин да откупи душите на любимите си хора…

… … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … …  

За да спази всички закони, след три дни царят съживил своя син. Това предизвикало небивал празник в царството. Всички се радвали и хвалели своя цар. А още по-голяма била радостта на всички, когато синът се прибрал при тях по-величествен и по-добър от всякога и им казал да се приготвят за най-големия празник – посрещането на любимите им хора. Да! Те идвали след него. А той избързал, за да приготви домовете им, трапезата и да прегърне татко си …

 

 

 

Copyright © 2007-2018 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.