0

19/365 или Къщата на загадките.

Posted by deni4ero on January 19, 2016 in лични |

Преди две седмици получихме покана за час-два след работа, на която ни канеха да присъстваме, като мотивът беше, че ще се обсъждат важни служебни дела. Улисана в най-различни други главоблъсканици и тревоги, тотално изключих за нея. Докато не дойде време за нея.

Бяхме 5. Тръгнахме пет. Пътят до целта беше кошмарен. На шофьора ни му беше замръзнало стъклото и през част от пътя се наложи да го почистваме. Някъде при почистването си загубих ръкавицата. Трескаво се питахме и чудехме какво може да има на тази улица, че да ходим там. Гласно започнах да изреждам – два-три магазина за втора употреба, едно заведение, книжарница, която най-вероятно е затворила и къщи, както и малка община, която китно се беше намърдала в началото на улицата. Намерихме търсеният номер. Висока къща във възрожденски стил. С голям двор. А. натисна звънеца Domus Rebus и тръгнахме навътре. След всички кримални филми, които сме гледали, никак не ми се влизаше в тъмния студен двор. Между другото не само дворът беше студен. Витите стълби нагоре също бяха студени. Посрещна ни приятен усмихнат глас, който беше последван и много красиво къдраво момиче, което ни прикани да сме си оставили чантите и палтата в ей онова малко стайче. 3/4 от съществото ми пищеше от ужас, но мъжествено не си признавах. Дори не знаех за какво става дума. Красивото момиче ни даде да прочетем нещо, което тя знаеше на изуст, чес’но! Каза ни, че ще ни заключи в някаква стая, където сме щели да търсим улики, кодове, да сме отключвали катинари, пък некви катинари щели да бъдат различни от други катинари и като сме били намерили некви улики, те повече нямало да ни вършат работа и т.н., и т.н. Мозъкът ми се въртеше като спирала около всичките й думи и колкото и красиво да се усмихваше, не можех да се оттърва от чувстовто, че всеки момент ще ни хвърли на скорпионите. Фактът, че не знаех какво се случва или какво ще се случи, ако не успеем да се справим за 60 минути, ме подлудяваше. Какво се случва, всъщност, ако не успеем – не ни пускате ток, нали? Форт Бояр не излизаше от ума ми. И ме плашеше все повече. После ни дадоха и да сме подпишели, че сме запознати с всичко. О, Господи! Аз имам две деца и прекрасен съпруг, какво ми се причинява? Като за капак, ни дадоха черни превръзки да си сложим на очите. И тръгнахме. Хванати рамо за рамо. Тръгнахме пет. Знаете – каквото ти мисли съзнанието, едва ли някой друг може да ти го причини. Моето съзнание ми казваше как всеки момент ще се блъсна в някоя стена и ще се прекатуря през стръмно стълбище надолу. Стъпка по стъпка, сантиметър по сантиметър стигнахме до Стаята, в която трябваше да си търсим уликите, които да ни изкарат навън. Чу се зловещо, злокобно отброяване, махнахме превръзките и се озовахме в тъмна стая с безкрайно слаба приглушена светлина, от където започна приключението, наречено Domus Rebus. Посрещна ни красива френска мелодия, която ни съпровождаше през целия път на търсене и намиране на следи, кодове и знаци, чрез които да излезеш от стаята …

Страхотно преживяване! Препоръчвам.

След като се прибрах вкъщи и разказах, Деница пощуря от кеф и желание и тя да отиде. Не спря да говори цели 1.58 минути за това. Добре, че заспа, но съм убедена, че утре пак ще крои планове за това. Просто имах невъздържаността да й кажа, че може да й организирам там рождения ден. И това ще е наистина невероятно преживяване!

Идете и вижте …

 

0

6/365

Posted by deni4ero on January 6, 2016 in лични |
И ето ме, на 40 години играя игра на телефона. Всъщност, не играя. Свиря. Творя. Или поне така се виждам в моето въображение. Деница снощи ме зариби на някаква играя и … сега ми се сърди, че съм по-добра от нея. Постояно ме пита на кое ниво съм, а аз дори не знам как се прави това с минаването на нива. Просто свиря. Ако ме видите, може и да видите прегърбена стара жена гони с два пръста черни клавиши по екрана на телефона, но аз виждам развълнувана жена, която свири разпалено. То не е Шопен, то не е Moцарт, то не е нещо друго …
Обаче какво ме ползва като лютата малка македонка люто ми се сърди и ми се кара за всичко …
Толкова съм добра 😀

0

1/365

Posted by deni4ero on January 1, 2016 in лични |

И така, дойде новата година. Не знам дали е много чакана, дали е избързала за някого или се е забавила елегантно за друг, но тя е тук и е факт.

Тази година съм решила всеки ден да я отбелязвам с нещо, което се е случило. Проектът 365/365. На моменти мисълта, че “Какво, пък, толкова се случва всеки ден, че да се отбелязва?” ме спира, но чудото на живота ми дава надежда.

*
3

Рождество е!

Posted by deni4ero on December 25, 2015 in лични |

8aa269ef3478bd4353c742bf2a50f1c1

Рождество е!

Развълнувано ми е. Много ми е развълнувано. И ми е тръжествено. От една седмица си тананикам  (аз постоянно си тананикам), но този път тържествено си тананикам. Дори една сутрин от пет сутринта тържествено си тананиках. И беше много яко. 

Рождество е!

Най-вълнуващият рожден ден! Най-вълшебният. Най-чаканият. Най-радостният. Най-спокойният. Най-усмихнатият. Рожденият ден, събрал всички рождени дни в себе си. Рожденият ден, който дава смисъл на всички останали рождени дни.

Днес, докато украсявах елхата ( дааа, знам, късно я украсих, ще се срамувам в ъгъла по-късно), отново пеех тържествено рождествени песни. Много усмихнато. Минах през няколко стила – от бийтбокс до джаз и соул и отново ми беше спокойно и вълнуващо, и тържествено, и усмихнато, защото е Рождество. 

Защото това е празникът, в който дори и да искаш да отидеш и да убиеш оня бог, който толкова те тормози с “прави това” и “не прави онова”, виждаш … осъзнаваш, че това е Богът, който толкова много те обича, че заряза всичко (слава, богатство, върховенство, владее вселената и вечността …) само и само, за да дойде и да те прегърне и да ти каже, че те обича, че ще пребори всеки твой страх и ще го победи. Че за Него и най-лютата битка, в която участваш, е като да смачка лист хартия. Дойде, за да попие сълзите ти и на тяхно място да сложи усмивка. Дойде, за да премахне болката и тревогата от сърцето ти и на тяхно място да постави спокойствие и надежда.

Рождество е 🙂

Зарадвайте се, хора! Зарадвайте се и пейте! Пейте и танцувайте в прослава на Бога, Който пренебрегна Себе Си, смачка его-то си и ни показа колко страхотен, любящ и невероятен Е. Аз така ще направя. Не само ще тананикам, но ще пея с цяло гърло. Защото Той го заслужава 🙂

Бъдете благословени!

 

 

0

Тук. Сега.

Posted by deni4ero on November 27, 2015 in лични |

… Небесата танцуват около дъха Ти, a

Времената се надбягват в ръката Ти …

Умът ми се стреми да разбере това, което никой ум не може да разбере

Пътищата Ти са толкова високи, а мислите Tи толкова широки … Няма смисъл, но това е благодатта – да знам, че Си тук сега, с мен.

Тук. Сега. Всичко, което знам, е, че Си тук с мен.

Плени сърцето ми и нека всичко, което чувам, е Твоят глас …

Единственото, което знам,  е, че Ти Си тук. Сега.

Вярата прави глупаво това, което има смисъл за света,

Но вярата намери сърцето ми там, където логиката свърши.

И когато справедливостта дойде за моите дългове,

Приятелят на грешниците се яви вместо мен …

 

Album: Open Heaven / River Wild Hillsong, 2015

 

 

2

Онова време от годината

Posted by deni4ero on November 13, 2015 in лични |

Дойде онова време от годината, в която, като си смениш паролата някъде, трябва да си я запишеш, за да не я забравиш. Разбира се, трябва да се сетиш после къде си я записал, но това ще го мислим, когато му дойде другото време от годината.

Дойде и онова време от годината, в което дъщеря ти ти споделя секретна информация, от която започват да те сърбят пестниците, мислено се мажеш с масла, за да приличаш на пехливанин, спечелил многобройни битки и в краен случай търсиш скритата гаубица, но единственото, което правиш, е да проявиш жив интерес. Не чак толкова жив, за да не събудиш подозрение, като например – име, адрес, години … ей такива, най-обикновени неща …

Дойде онова време от годината, в което най-накрая получаваш рисунка от сина ти – само вие двамата, без нинджи, без Шрьодер, без дървета, без замъци, нарисувана специално и само за теб. Просто така.

Онова време от годината … Любимото ми.

 

2

Фон Отворкови

Posted by deni4ero on October 27, 2015 in фон отворкова |

И така, дойде времето, в което се разболяват хората. Слава Богу, ние сме добре, но като добра майка, трябва да взема мерки и от опит знам, че, за да накарам Любо да хапне нещо, да изпие нещо, да направи нещо въобще, трябва да е подготвен. И за това внимателно, с нетърпящ възражения тон, прогласявам отдалече, че от утре сутринта започвам да давам мед, за да сме здрави и силни. Разбира се, че прилагам пример. Аз съм живото доказателство за сила, здраве и красота, благодарение на многогодишното ми плющене на препечени филии с мед и масло и горещо какао.

За моя изненада, не срещнах кой знае какъв отпор от негова страна, но виж, реакцията на Деница ме изненада. Бидох предизвикана на канадска борба, забележете, “като съм била толкова силна”. Приех, разбира се. Колко му е да биеш 9-годишно на канадска борба. Единствено страхът ми да не се изложа и подигравките след това от нейна страна, както и подмятанията от страна на съучениците й: “ето я майката, дето е паднала от дъщеря си на канадска борба”, ми дадоха сили да победя. Разбира се, че не си признах страха, а изтъкнах предимствата на меда, който съм яла години наред … 

Тя, като изтъкнат инат, непризнаващ поражение, ме предизвика в борба с палци. Тук леко се притесних, защото за първи път чувам подобен спорт, но се оказа, че това е повече игра на дебнене. И по-големи палци. Спечелих. Два пъти. Тя ме опука на камък-ножица-хартия. После и Любо ме би … До тук с хвалбите ми за меда …

И така в Рошавата страна.

 

0

Дом

Posted by deni4ero on October 14, 2015 in лични |

Дом.

Mястото, където се събуждам с Теб

Където винаги ти изчезват щипките.

Мястото на изпълнените обещания.

Твоята крепост.

Страната на прясно ухаещо, току-що сварено, кафе.

Мястото, където малки крачета те смачкват и за тебе това е най-страхотният масаж.

Сцена на първокласни концерти, изпълнени от най-звънките смехове. И детски крясъци.

Арена на първокласни гладиаторски борби,(които се изпълняват от същите фърфалаци с концертите и си доволен, че, този път, си само публика.)

Мястото, където танцувам с Теб.

Кухнята на най-добрия готвач.

Мястото, където се влюбвам в теб и Теб отново и отново.

Мястото, където заспивам с Теб.

Happy 10th anniversary baby!

 

 

 

 

 

Spas&Lu

 

0

Closer Than You Know

Posted by deni4ero on October 6, 2015 in лични |

1

When I lost my heart to You

Posted by deni4ero on August 31, 2015 in лични |

Как се облича в думи неизразимото …

Защото се загубих в Теб …

И продължавам да потъвам в Теб …

И продължавам да танцувам с Теб …

 

Copyright © 2007-2017 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.