*
8

Приказка

Posted by deni4ero on May 1, 2016 in лични |

През годините смело и нагло съм размахвала (иначе съм смирена) пръст в стил: “А, ти, българино, повярва ли в Бог?”, но днес искам само да кажа: “Благодаря Ти, Боже! Ти Си прекрасен!” или както казва сина ми: “Исусе, Ти си най-готиният баща!”

Нека ви разкажа една приказка:

Имало едно време един цар. Неговото царство било много далече. Стигало до облаците и още малко отгоре. Той бил много добър. Всички негови поданици го обичали. А той ги обичал още повече. Мирът, красотата, радостта можели да се пипнат с ръка. Толкова осезателни били. 

Царят обичал царството си, но имал едно специално място, на което много обичал да ходи привечер. Там се намирали любимите му хора. Отивал при тях, за да си приказва с тях. За да напълни душата си с любовта, която им бил дал.

(Виждате ли, любовта се оказала кръг без край … то кой ли кръг има край, но да продължа с приказката …)

Веднъж един от поданиците на добрия цар завидял как всички толкова много го обичали и поискал и него да го хвалят колко е готин, но понеже завистта вече го била завладяла, този поданик не усетил как в сърцето му и душата му изгарят всяка частица доброта, която имало в него. И така, той решил да направи бунт и да свали добрия цар от трона. Уговорил и други поданици. Лъжел как добрият цар изобщо не бил толкова добър и как, ако той, завистливият поданик, стане цар, нещата изобщо нямало да стоят така. 

Накратко, бунтът на завистливия поданик не успял и той и всички негови подръжници били изгонени от царството.

Завистливият поданик започнал да крои планове как да си отмъсти на добрия цар. Той знаел за слабостта му към хората и решил да го нарани, като ги отрови с лъжите си.

Речено-сторено. Те били излъгани и пренебрегнали всички съвети на добрия цар. Когато той разбрал това, бил много наранен и съкрушен. Но любовта му била по-силна от болката и изготвил план как да си върне любимите хора. 

Лъжата на завистливия поданик не само съкрушила сърцето на добрия цар, но и пленила душите на любите му хора.

По онова време (както и днес), за да се случи нещо хубаво, се искало жертва. Да жертваш нещо любимо, за да постигнеш нещо. Например да оставиш джиджания си телефон, за да бъдеш със семейството си, което днес го има, а утре?

Жертвата, която добрият цар трябвало да направи, била да пожертва своя любим син. Неговият син бил толкова готин, толкова добър. Бил “душата” на царството. Всички го обичали. Бил прекрасен. Добър. Весел. Смел. Могъщ. И най-красивият момък в цялото царство. Той също обичал любимите хора на татко му. Всеки ден бил с тях. Говорили си, докато се разхождали из прекрасната градина, в която живеели. Плували. Състезавали се кой ще направи най-бързо венец от цветя. Гонели се с пчелите. Галели лъвове. Опитомявали калинки и куп други юначества. Едва ли са правели мармалад от шипки, но и това ще го разберем, като питам автора на приказката. Били BFF – най-добри приятели форевъ’, демек. 

Този любим син също бил сломен от загубата на любимите си приятели. И не му трябвало и секунда време за размсисъл, за да каже, че той ще се принесе в жертва, за да бъдат спасени и изкупени от робството на завистливия поданик.

Отново речено-сторено. Любимият син отишъл в царството на завистливия поданик и се предал в ръцете на злите слуги, които до не отдавна били негови и на татко му поданици.

Преди да се предадае обаче, любимият син се разходил из царството на заядливия слуга. Видял неговите любими хора как страдат. Сърцето му се късало от тревога и скръб от мъките им и само любовта му към тях го накарала да остане твърд в решението да даде себе си в жертва, за да ги избави от ръката на злия слуга и да си ги върне в къщи при добрия цар. Каквото и да му коствало това. А то му коствало огромни болки, късане на месо, обиди и унижения, забиване на тръни в главата му, жажда до смърт, болки, които нито едно тяло не можело да понесе. На всичко това го подложил злия слуга, защото си мислел, че, като убие добрия син, всичко ще приключи и той ще стане велик. 

Убил го. И това била голямата му и последна грешка.

Добрият цар проронил сълза, която тежко се ударила в земята и прозвучала като тътен. Сърцето му глухо изръмжало. Земята потреперила. Бяха посегнали на любимия му син. 

Неговата смърт била начин да откупи душите на любимите си хора…

… … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … …  

За да спази всички закони, след три дни царят съживил своя син. Това предизвикало небивал празник в царството. Всички се радвали и хвалели своя цар. А още по-голяма била радостта на всички, когато синът се прибрал при тях по-величествен и по-добър от всякога и им казал да се приготвят за най-големия празник – посрещането на любимите им хора. Да! Те идвали след него. А той избързал, за да приготви домовете им, трапезата и да прегърне татко си …

 

 

 

1

Печелбарство, гавра или що.3?

Posted by deni4ero on April 11, 2016 in лични |

Не съм и мислила, че това заглавие някога ще има продължение, но уви , дойде и третата му част. Първата е тук, втората е тук. В първата се обяснява какво е едно специфично заболяване – левкемия и липсата на лекарства за него в България, причините за липсата му, както и действията, които сме предприели за набавянето […]

12

Аромат

Posted by deni4ero on April 5, 2016 in лични |

  Обичам аромата на свежо – люляк, салата(магданоза в салатата, де), пилешки бутчета, живот … С Деница набрахме малко люляк днес. Толкова ароматен … За секунди изпълни цялата стая … докато батето не си взе чесън … но, пък, и той влиза в графата пролет и свежо. Тъй като не съм добър фотограф, няма да […]

2

15 февруари

Posted by deni4ero on February 16, 2016 in лични |

След като запознах децата с част от творчеството на TobyMac и те бидоха зарибени искам да ви попитам един въпрос – Знаете ли какъв ден е 15 февруари? Без да питате Гугъл 🙂 А знаете ли на черешова задушница какво се прави? Освен че се ядат череши, очевидно. А на Игнажден? Винаги се обърквам кога […]

0

Любов е, когато…

Posted by deni4ero on February 14, 2016 in лични |

Любов е, когато той пренебрегне своята почивка, за да си починеш ти. Любов е, когато той простре прането… макар и артистично… Любов е, когато той се съгласи да гледа слаб романтичен филм заради теб. Любов е, когато той ти сготви най-вкусната супа евър. Любов е, когато той вдигне чиниите след вечеря. Любов е, когато ти […]

1

22/365 или LeeNeeAnn-дия на 10

Posted by deni4ero on January 23, 2016 in лични |

Десет години минаха сякаш беше вчера. Години, в които ни разхождахте из София и света… Учихте ни как се лети с ‘парашута’ на Дачи. Години, в които дружно спорихме романтик ли е Ник, или не (спор, който продължава успешно и днес). Години, в които ни показвахте човеколюбие и топяхте сърца. Life skills. Години, в които ни […]

0

19/365 или Къщата на загадките.

Posted by deni4ero on January 19, 2016 in лични |

Преди две седмици получихме покана за час-два след работа, на която ни канеха да присъстваме, като мотивът беше, че ще се обсъждат важни служебни дела. Улисана в най-различни други главоблъсканици и тревоги, тотално изключих за нея. Докато не дойде време за нея. Бяхме 5. Тръгнахме пет. Пътят до целта беше кошмарен. На шофьора ни му […]

0

6/365

Posted by deni4ero on January 6, 2016 in лични |

И ето ме, на 40 години играя игра на телефона. Всъщност, не играя. Свиря. Творя. Или поне така се виждам в моето въображение. Деница снощи ме зариби на някаква играя и … сега ми се сърди, че съм по-добра от нея. Постояно ме пита на кое ниво съм, а аз дори не знам как се […]

0

1/365

Posted by deni4ero on January 1, 2016 in лични |

И така, дойде новата година. Не знам дали е много чакана, дали е избързала за някого или се е забавила елегантно за друг, но тя е тук и е факт. Тази година съм решила всеки ден да я отбелязвам с нещо, което се е случило. Проектът 365/365. На моменти мисълта, че “Какво, пък, толкова се […]

*
3

Рождество е!

Posted by deni4ero on December 25, 2015 in лични |

8aa269ef3478bd4353c742bf2a50f1c1

Рождество е!

Развълнувано ми е. Много ми е развълнувано. И ми е тръжествено. От една седмица си тананикам  (аз постоянно си тананикам), но този път тържествено си тананикам. Дори една сутрин от пет сутринта тържествено си тананиках. И беше много яко. 

Рождество е!

Най-вълнуващият рожден ден! Най-вълшебният. Най-чаканият. Най-радостният. Най-спокойният. Най-усмихнатият. Рожденият ден, събрал всички рождени дни в себе си. Рожденият ден, който дава смисъл на всички останали рождени дни.

Днес, докато украсявах елхата ( дааа, знам, късно я украсих, ще се срамувам в ъгъла по-късно), отново пеех тържествено рождествени песни. Много усмихнато. Минах през няколко стила – от бийтбокс до джаз и соул и отново ми беше спокойно и вълнуващо, и тържествено, и усмихнато, защото е Рождество. 

Защото това е празникът, в който дори и да искаш да отидеш и да убиеш оня бог, който толкова те тормози с “прави това” и “не прави онова”, виждаш … осъзнаваш, че това е Богът, който толкова много те обича, че заряза всичко (слава, богатство, върховенство, владее вселената и вечността …) само и само, за да дойде и да те прегърне и да ти каже, че те обича, че ще пребори всеки твой страх и ще го победи. Че за Него и най-лютата битка, в която участваш, е като да смачка лист хартия. Дойде, за да попие сълзите ти и на тяхно място да сложи усмивка. Дойде, за да премахне болката и тревогата от сърцето ти и на тяхно място да постави спокойствие и надежда.

Рождество е 🙂

Зарадвайте се, хора! Зарадвайте се и пейте! Пейте и танцувайте в прослава на Бога, Който пренебрегна Себе Си, смачка его-то си и ни показа колко страхотен, любящ и невероятен Е. Аз така ще направя. Не само ще тананикам, но ще пея с цяло гърло. Защото Той го заслужава 🙂

Бъдете благословени!

 

 

Copyright © 2007-2018 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.