About deni4ero

Posts by deni4ero:

10

RIP, daddy!

Posted by deni4ero on July 29, 2019 in лични |

Татко почина вчера.

И днес решихме да си спомняме повече хубавите моменти, отколкото нехубавите. А той ги имаше много в миналото си. Когато е бил дете, е трябвало да посещава баща си в Белене, който е бил там 9 години за пропаганда срещу комунистическата власт. Заради това не са му позволили да учи в университет. Или да напуска страната по работа. Мисля, че го беше много страх за нас и контролът му беше много голям. Но в същото време ценеше нашата свобода и в момента, в който навършихме 18 години, ни позволи да си “чупим главите”.

Както беше строг и когато бях на 15 ни изгони от вкъщи, защото вярваме в Бог, така и в следващия момент вече съжаляваше и искаше да се приберем вкъщи.

Искаше да възпита от нас момичета, които ценят себе си и ни налагаше доста строга дисциплина. Но, съчетана, със спорта, който тренирахме, това не беше особен проблем… понякога 😊.

Научи ни да четем. Къщата е пълна с всякакъв вид литература. И редовно се прибираше с нова книга. И беше празник.

Беше човек, който имаше много тънко и интелигентно чувство за хумор. И беше забавно. Малко преди майка да почине обичах да се шегува на мой гръб. Обаждам се един ден от работа да ги проверя как са и чувам, че майка пита: “Кой се обажда?”. “Гестапото” – отговаря с онази негова тънка усмивка.

Не беше лесен човек. Особено, когато не позволяваше да му се помогне дори и в моменти като следния – получава инсулт, в безсъзнание, но след като се свестява, отива за хляб с парализирана дясна страна, без да поиска помощ от никого. Не позволява да му се помогне с идеята, че може сам да се справи. И така четири дена. Не мисля, че съм срещала по-упорит човек. Не искаше да ни е в тежест с нищо.

А беше изключителен дядо. Хладилникът – пълен с шоколад. На всеки празник по няколко играчки кои от кои по-скъпи. А, за да има още какво да им даде, измисли, че Деница имала имен ден заедно с него, защото била кръстена на него. И освен тя брат ѝ също получаваше подарък. Нищо, че имения му ден е след девет месеца. Обожаваше внуците си. Заради Деница пребори страха си и влезе в болница да я види. За никой друг не можа да превъзмогне ужаса от болници.

И, въпреки че ми скъса нервите с отказа си да ходи на лекар, да каже, че има нужда от помощ, избирам да се радвам, че съм била негова дъщеря.

И много искам да го видя пак един ден. Любо казва, че вече играят на карти с майка. На това мога само да кажа: “Дано!”

0

Небесен боулинг

Posted by deni4ero on June 17, 2019 in лични |

Чухте ли гръмотевиците преди малко? Еми, не бяха гръмотевици. Разбирам, че за незапознатото ухо може и да звучи като гръмотевица, но, всъщност, беше поредната игра на боулинг между ангелите в Горната земя. Сами разбирате, че няма как да сбъркам, тъй като и друг път съм ви предавала спортни събития от Небесата. Тогава, обаче, ангелите си […]

0

To you mama

Posted by deni4ero on May 15, 2019 in лични |

Премина за секунда. Сърцето затрептя. Но не беше ти И пролетта отново посивя

0

Той възкръсна

Posted by deni4ero on April 27, 2019 in лични |

Въздухът трептеше от напрежение. Не можеше да обясни какво напрежение. Сякаш светът ще се срути всеки момент или пък точно обратното – всичко старо ще стане ново. Едно беше ясно – предстои нещо, което ще разтърси всичко и всички. Напоследък умората си казваше думата и се случваше да задрямва на всевъзможни места. Полюшването на влака […]

0

Мила

Posted by deni4ero on March 29, 2019 in лични |

Бяха изминали петнайсет години, откакто Госпожа Стояна почина. Мила продължаваше да живее в нейния дом, въпреки че майка ѝ отдавна се беше върнала и ѝ предлагаше удобствата на съвременния свят. Мила искаше да усеща всеки ден присъствието на достолепното бабе, което ѝ показа как се живее. Всъщност Мила отдавна нямаше нужда да се държи за […]

2

Честит рожден ден, бебе!

Posted by deni4ero on March 22, 2019 in лични |

Здравей, малко бебе! Днес ставаш на една година. Тя измина толкова бързо, че сякаш вчера се роди и докато се обърна, ти вече порасна. В тази година научи много и все важни неща. За съжаление, първата ти думичка не е “мама”, както се предполага, че правят бебетата. Твоята първа смислена думичка е ням, ням. Чуеш […]

2

Приказка

Posted by deni4ero on January 1, 2019 in лични |

В едно далечно царство Господарство живеели крал Фею и неговата кралица. Те имали три малки дечица, които не били вече толкова малки. С изключение на най-малкото. Първата принцеса била Малката принцеса с най-блестяща красива черна къдрава коса. Младият принц бил вече порасналият принц Фею и от скоро си имали бебе принцесче, което ги радвало денонощно […]

0

Rebel heart

Posted by deni4ero on October 22, 2018 in лични |

В тъмнината прозвуча спокойна музика и моментално се пренесе на онова място, което си беше само тяхно и на никой друг. Неусетно  денят беше отстъпил място на нощта и отново беше време за отмора. Сега цялото й същество пееше песента, която я беше събуждала дни на ред: Lord, I offer up this rebel heart. So […]

0

Поглед на горе

Posted by deni4ero on October 14, 2018 in лични |

Днес нашето семейство присъстваше на много красиво представяне на току-що издадената книга на скъп приятел – Дарето Ялъмова. Заглавието на книгата е точно толкова дълбоко и те кара да се замислиш, както и всеки един разговор с нея. “Поглед на горе”. Книга, събрала в себе си съкровените късчета душа, обгърнати с любов, поднесени в романтична […]

0

Мама

Posted by deni4ero on October 2, 2018 in лични |

Минаха 14 години, откакто те няма, а липсата ти се усеща точно толкова силно, колкото и първия ден, след като си отиде. И в определени моменти тежи повече от всичко.  Дълго време не си позволявах да мисля за теб, за да не страдам и истината е, че времето не лекува. Липсва ми времето, когато сядахме […]

Copyright © 2007-2019 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.