Мила

Бяха изминали петнайсет години, откакто Госпожа Стояна почина. Мила продължаваше да живее в нейния дом, въпреки че майка ѝ отдавна се беше върнала и ѝ предлагаше удобствата на съвременния свят. Мила искаше да усеща всеки ден присъствието на достолепното бабе, което ѝ показа как се живее.

Всъщност Мила отдавна нямаше нужда да се държи за баба си. Тя беше попила всичко, което госпожа Стояна искаше да я научи. Самата тя вече беше пример за собствените ѝ момичета. Да. Мила имаше две дъщери. И двете бяха пълна противоположност една на друга. Колкото едната беше дръзка, умна, силна, толкова другата беше свита, чувствителна, нежна. И двете “познаваха” госпожа Стояна сякаш току-що си бяха пили какаото с нея. Мила говореше всеки ден на момичетата си за баба си.

Разбра, че е е прекалила с разказите, когато дръзката ѝ дъщеря се тросна един ден, обърна ѝ гръб и изръмжа през зъби: “Стига вече с тая Стояна! Писна ми да слушам за нея!”.

Мила нищо не каза, но шестнайсетгодишното ѝ аз потърка ръце самодоволно. Сега започваше интересното. “I’ve seen giants fall…” – прогърмя Lauren Daigle от стария грамофон на баба ѝ… “И стига вече с тоя грамофон…” – долетя ядосаният глас на младото момиче от другата стая – “влез в 21 век!”.

Мила даде време на момичето си да се успокои. Както и на себе си. Истината беше, че ѝ идеше да накаже малката бунтарка за постоянното ѝ сумтене, въртене на очи, пуфтене, но в момента, в който решеше да я накаже, виждаше себе си как се троскаше на баба си, как ѝ отговаряше и това укротяваше гнева ѝ. Госпожа Стояна ѝ беше показвала милост и нежност дори и в най-отвратителните ѝ моменти.

Мила взе чаша топло какао и влезе в стаята. Цялата стая беше изпълнена с напрежение. Младото момиче не искаше да се покори на майка си, не искаше и да признае, че майка ѝ е чудесен човек и стоеше в очакване за скандал. Вместо това тя усети аромата на топлата напитка, видя кроткото изражение на майка си и се обърка още повече. “Каква подла игра играе тази родителка? До сега не ѝ се е разминавало без конско или поредната лекция тип госпожа Стояна. Какво е намислила тази жена сега?”

Мила остави чашата на бюрото. Седна на леглото. Извади от джоба на гащеризона си телефон и слушалки, включи слушалките в телефона, пусна Remember на Lauren Daigle, сложи едната слушалка в ухото си, потупа мястото до себе си като покана към дъщеря ѝ да седне до нея и ѝ предложи другата слушалка: “Влизам в 21 век. Нали това искаше?” – усмихна се на недоумяващата си дъщеря и запя “I can’t stop thinking about Your goodness… I remember – You have always been faithful to me. I remember – even with my own eyes could not see… You were, always there there for me…”

Дъщеря ѝ прихна в смях и запя с нея…

Честит рожден ден, бебе!

Здравей, малко бебе! Днес ставаш на една година. Тя измина толкова бързо, че сякаш вчера се роди и докато се обърна, ти вече порасна. В тази година научи много и все важни неща. За съжаление, първата ти думичка не е “мама”, както се предполага, че правят бебетата. Твоята първа смислена думичка е ням, ням. Чуеш […]

Приказка

В едно далечно царство Господарство живеели крал Фею и неговата кралица. Те имали три малки дечица, които не били вече толкова малки. С изключение на най-малкото. Първата принцеса била Малката принцеса с най-блестяща красива черна къдрава коса. Младият принц бил вече порасналият принц Фею и от скоро си имали бебе принцесче, което ги радвало денонощно […]

Rebel heart

В тъмнината прозвуча спокойна музика и моментално се пренесе на онова място, което си беше само тяхно и на никой друг. Неусетно  денят беше отстъпил място на нощта и отново беше време за отмора. Сега цялото й същество пееше песента, която я беше събуждала дни на ред: Lord, I offer up this rebel heart. So […]

Поглед на горе

Днес нашето семейство присъстваше на много красиво представяне на току-що издадената книга на скъп приятел – Дарето Ялъмова. Заглавието на книгата е точно толкова дълбоко и те кара да се замислиш, както и всеки един разговор с нея. “Поглед на горе”. Книга, събрала в себе си съкровените късчета душа, обгърнати с любов, поднесени в романтична […]

Мама

Минаха 14 години, откакто те няма, а липсата ти се усеща точно толкова силно, колкото и първия ден, след като си отиде. И в определени моменти тежи повече от всичко.  Дълго време не си позволявах да мисля за теб, за да не страдам и истината е, че времето не лекува. Липсва ми времето, когато сядахме […]

Highs and lows

В края на днес и началото на утре. Когато си толкова уморен, че всичко в теб тупти от болка. Когато си се борил с чудовища, скрити в сенките. Когато си преборил “жегата” на деня. Когато си бил “горе” и когато си бил “долу” – Lord, You are faithful through it all. You’re too good to […]

Random thoughts

Раздел Малките радости на майката: 1. Да отвориш очи и да видиш, че бебето се усмихва на сън. Безценно. 2. Надиграх бебето в собсвената му игра. Завих го, без да се усети, точно, когато си мислеше, че е спечелило и ще спи отвито. (Най-вероятно така си е мислело. Самодоволната му усмивка го издава. ) 3. […]

Харесвам

Харесвам как обичаш. Силно. Стилно. Пламенно. Спокойно. Бурно. Кротко. Убеждаващо. Красиво. Търпеливо. Гневно. Умиряващо. Вълшебно. Нежно. Възстановяващо. Вдъхновяващо. Мълчаливо. Разрошено. Уханно. Прекрасно. Жадно. Влюбено. До край. Дори до смърт на кръст Обичам как обичаш.      

Хитрите бебета

Има няколко вида хюмъни. Възрастни, тийнейджъри, които са два подвида – пубери и непубери, деца и бебета. Възрастните хюмъни на моменти са изключително досадни. Но на моменти. В повечето случаи са сладки, обичливи хора, чиято цел в живота е да стъжняват живота на тийнейджърите. Шегувам се. Основно занимание на тийнейджърите е да въртят очи (или […]