Posts by deni4ero:
Мишо
След 15 години Мишо беше станал огромен и по-рошав от всички Мишовци, които Дорчето беше имала до сега. Беше същият нежен гигант. Същият глезен великолепен пазач. Сякаш всичко беше същото. Само Дорчето вече не беше същата. Все така слабичка, но вече прегърбена от тежестта на живота. Когато вървяха заедно, Мишо не бързаше напред, както правеше, когато беше малък, а вървеше до нея и я подпираше на моменти. Дорчето го гълчеше, че ще я спъне и ще я пребие, но много добре знаеше, че, всъщност, я пазеше. Тя все още се стараеше да управлява дома си, въпреки че децата бяха пораснали и всеки беше поел своя живот, но все ѝ се бутаха в краката, както уж им се караше и на тях. Но знаеше, че са около нея, защото я обичат и се притесняват за нея. И, въпреки че почти никога не беше сама, Дорчето се чувстваше неимоверно самотна. И това ѝ тежеше. Мишо усещаше, че тази вечер не е като останалите, когато ходеха на тяхната полянка. Виждаше я как стои на масата и сянката ѝ трептеше по стената. Огънят в огнището почти беше изгаснал, когато тя стана и излезе. Подвикна на Мишо да тръгват и се запътиха по тясната пътечка към полянката. Отново беше есен и вечерите бяха студени. Дорчето носеше със себе си одеяло, за да могат да се завият с Мишо. Нищо, че беше куче. Това им беше традиция още от първия ден, когато дойдоха на полянката заедно. Когато пристигнаха на тяхното място, Дорчето разпъна одеялото и го постла на земята. Седнаха и двамата, но тази вечер тя не му пя. Не му дърпаше ушите. Не му се караше, че е заел почти всичкото одеяло и за нейните стари кокали няма място. Само се гушна в него и заспа.
Завинаги.
RIP, daddy!
Татко почина вчера. И днес решихме да си спомняме повече хубавите моменти, отколкото нехубавите. А той ги имаше много в миналото си. Когато е бил дете, е трябвало да посещава баща си в Белене, който е бил там 9 години за пропаганда срещу комунистическата власт. Заради това не са му позволили да учи в университет. […]
Небесен боулинг
Чухте ли гръмотевиците преди малко? Еми, не бяха гръмотевици. Разбирам, че за незапознатото ухо може и да звучи като гръмотевица, но, всъщност, беше поредната игра на боулинг между ангелите в Горната земя. Сами разбирате, че няма как да сбъркам, тъй като и друг път съм ви предавала спортни събития от Небесата. Тогава, обаче, ангелите си […]
To you mama
Премина за секунда. Сърцето затрептя. Но не беше ти И пролетта отново посивя
Той възкръсна
Въздухът трептеше от напрежение. Не можеше да обясни какво напрежение. Сякаш светът ще се срути всеки момент или пък точно обратното – всичко старо ще стане ново. Едно беше ясно – предстои нещо, което ще разтърси всичко и всички. Напоследък умората си казваше думата и се случваше да задрямва на всевъзможни места. Полюшването на влака […]
Мила
Бяха изминали петнайсет години, откакто Госпожа Стояна почина. Мила продължаваше да живее в нейния дом, въпреки че майка ѝ отдавна се беше върнала и ѝ предлагаше удобствата на съвременния свят. Мила искаше да усеща всеки ден присъствието на достолепното бабе, което ѝ показа как се живее. Всъщност Мила отдавна нямаше нужда да се държи за […]
Честит рожден ден, бебе!
Здравей, малко бебе! Днес ставаш на една година. Тя измина толкова бързо, че сякаш вчера се роди и докато се обърна, ти вече порасна. В тази година научи много и все важни неща. За съжаление, първата ти думичка не е “мама”, както се предполага, че правят бебетата. Твоята първа смислена думичка е ням, ням. Чуеш […]
Приказка
В едно далечно царство Господарство живеели крал Фею и неговата кралица. Те имали три малки дечица, които не били вече толкова малки. С изключение на най-малкото. Първата принцеса била Малката принцеса с най-блестяща красива черна къдрава коса. Младият принц бил вече порасналият принц Фею и от скоро си имали бебе принцесче, което ги радвало денонощно […]
Rebel heart
В тъмнината прозвуча спокойна музика и моментално се пренесе на онова място, което си беше само тяхно и на никой друг. Неусетно денят беше отстъпил място на нощта и отново беше време за отмора. Сега цялото й същество пееше песента, която я беше събуждала дни на ред: Lord, I offer up this rebel heart. So […]
Поглед на горе
Днес нашето семейство присъстваше на много красиво представяне на току-що издадената книга на скъп приятел – Дарето Ялъмова. Заглавието на книгата е точно толкова дълбоко и те кара да се замислиш, както и всеки един разговор с нея. “Поглед на горе”. Книга, събрала в себе си съкровените късчета душа, обгърнати с любов, поднесени в романтична […]