5

RIP, daddy!

Posted by deni4ero on July 29, 2019 in лични |

Татко почина вчера.

И днес решихме да си спомняме повече хубавите моменти, отколкото нехубавите. А той ги имаше много в миналото си. Когато е бил дете, е трябвало да посещава баща си в Белене, който е бил там 9 години за пропаганда срещу комунистическата власт. Заради това не са му позволили да учи в университет. Или да напуска страната по работа. Мисля, че го беше много страх за нас и контролът му беше много голям. Но в същото време ценеше нашата свобода и в момента, в който навършихме 18 години, ни позволи да си “чупим главите”.

Както беше строг и когато бях на 15 ни изгони от вкъщи, защото вярваме в Бог, така и в следващия момент вече съжаляваше и искаше да се приберем вкъщи.

Искаше да възпита от нас момичета, които ценят себе си и ни налагаше доста строга дисциплина. Но, съчетана, със спорта, който тренирахме, това не беше особен проблем… понякога 😊.

Научи ни да четем. Къщата е пълна с всякакъв вид литература. И редовно се прибираше с нова книга. И беше празник.

Беше човек, който имаше много тънко и интелигентно чувство за хумор. И беше забавно. Малко преди майка да почине обичах да се шегува на мой гръб. Обаждам се един ден от работа да ги проверя как са и чувам, че майка пита: “Кой се обажда?”. “Гестапото” – отговаря с онази негова тънка усмивка.

Не беше лесен човек. Особено, когато не позволяваше да му се помогне дори и в моменти като следния – получава инсулт, в безсъзнание, но след като се свестява, отива за хляб с парализирана дясна страна, без да поиска помощ от никого. Не позволява да му се помогне с идеята, че може сам да се справи. И така четири дена. Не мисля, че съм срещала по-упорит човек. Не искаше да ни е в тежест с нищо.

А беше изключителен дядо. Хладилникът – пълен с шоколад. На всеки празник по няколко играчки кои от кои по-скъпи. А, за да има още какво да им даде, измисли, че Деница имала имен ден заедно с него, защото била кръстена на него. И освен тя брат ѝ също получаваше подарък. Нищо, че имения му ден е след девет месеца. Обожаваше внуците си. Заради Деница пребори страха си и влезе в болница да я види. За никой друг не можа да превъзмогне ужаса от болници.

И, въпреки че ми скъса нервите с отказа си да ходи на лекар, да каже, че има нужда от помощ, избирам да се радвам, че съм била негова дъщеря.

И много искам да го видя пак един ден. Любо казва, че вече играят на карти с майка. На това мога само да кажа: “Дано!”

5 Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Copyright © 2007-2019 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.