0

Мила

Posted by deni4ero on March 29, 2019 in лични |

Бяха изминали петнайсет години, откакто Госпожа Стояна почина. Мила продължаваше да живее в нейния дом, въпреки че майка ѝ отдавна се беше върнала и ѝ предлагаше удобствата на съвременния свят. Мила искаше да усеща всеки ден присъствието на достолепното бабе, което ѝ показа как се живее.

Всъщност Мила отдавна нямаше нужда да се държи за баба си. Тя беше попила всичко, което госпожа Стояна искаше да я научи. Самата тя вече беше пример за собствените ѝ момичета. Да. Мила имаше две дъщери. И двете бяха пълна противоположност една на друга. Колкото едната беше дръзка, умна, силна, толкова другата беше свита, чувствителна, нежна. И двете “познаваха” госпожа Стояна сякаш току-що си бяха пили какаото с нея. Мила говореше всеки ден на момичетата си за баба си.

Разбра, че е е прекалила с разказите, когато дръзката ѝ дъщеря се тросна един ден, обърна ѝ гръб и изръмжа през зъби: “Стига вече с тая Стояна! Писна ми да слушам за нея!”.

Мила нищо не каза, но шестнайсетгодишното ѝ аз потърка ръце самодоволно. Сега започваше интересното. “I’ve seen giants fall…” – прогърмя Lauren Daigle от стария грамофон на баба ѝ… “И стига вече с тоя грамофон…” – долетя ядосаният глас на младото момиче от другата стая – “влез в 21 век!”.

Мила даде време на момичето си да се успокои. Както и на себе си. Истината беше, че ѝ идеше да накаже малката бунтарка за постоянното ѝ сумтене, въртене на очи, пуфтене, но в момента, в който решеше да я накаже, виждаше себе си как се троскаше на баба си, как ѝ отговаряше и това укротяваше гнева ѝ. Госпожа Стояна ѝ беше показвала милост и нежност дори и в най-отвратителните ѝ моменти.

Мила взе чаша топло какао и влезе в стаята. Цялата стая беше изпълнена с напрежение. Младото момиче не искаше да се покори на майка си, не искаше и да признае, че майка ѝ е чудесен човек и стоеше в очакване за скандал. Вместо това тя усети аромата на топлата напитка, видя кроткото изражение на майка си и се обърка още повече. “Каква подла игра играе тази родителка? До сега не ѝ се е разминавало без конско или поредната лекция тип госпожа Стояна. Какво е намислила тази жена сега?”

Мила остави чашата на бюрото. Седна на леглото. Извади от джоба на гащеризона си телефон и слушалки, включи слушалките в телефона, пусна Remember на Lauren Daigle, сложи едната слушалка в ухото си, потупа мястото до себе си като покана към дъщеря ѝ да седне до нея и ѝ предложи другата слушалка: “Влизам в 21 век. Нали това искаше?” – усмихна се на недоумяващата си дъщеря и запя “I can’t stop thinking about Your goodness… I remember – You have always been faithful to me. I remember – even with my own eyes could not see… You were, always there there for me…”

Дъщеря ѝ прихна в смях и запя с нея…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Copyright © 2007-2019 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.