2

Приказка

Posted by deni4ero on January 1, 2019 in лични |

В едно далечно царство Господарство живеели крал Фею и неговата кралица. Те имали три малки дечица, които не били вече толкова малки. С изключение на най-малкото. Първата принцеса била Малката принцеса с най-блестяща красива черна къдрава коса. Младият принц бил вече порасналият принц Фею и от скоро си имали бебе принцесче, което ги радвало денонощно с малките къдрички като на малко фарисейче, ококорени очи, пухкави бузи и птеродактилски писъци, които принцесчето издавало в пристъпи на умилителна радост.

И така, през деня в двореца се чували бебешки кикот и птеродактилски звуци, а през нощта – кралското хъркане на крал Фею.

Наскоро в царството Господарство празнували голям празник и кралят и кралицата чули как много от техните поданици обещавали, че ще станат по-дебели, по-щастливи и по-руси. Но нещо мъчело ума на добрата стара кралица. Тя знаела от собствен опит, че такива обещания са мъчно нещо. Изисквали всекидневни усилия и упражнения, което често водело до изтощение и до неизпълнение на поетите обещания. Много малко хора имали волята да ги изпълнят. Дори кралицата виждала как тези мили хора ставали роби на тези неизпълнени обещания, прегърбвали се, блясъкът на лицето им се изгубвал и започвали да си тътрят краката, затиснати от товара на неизпълнената дума.

Добрата стара кралица не обичала да обещава неща, които не можела да изпълни. Децата й често негодували за това, но как да намери еднорог?! Не, че са искали еднорог (и слава Богу!) или (“Госпожо Мамо, като отидем на небето при Исус, искам Той да ми даде две сили – едната да владея метала, другата-не-я-помня-вече. Може, нали, мамо?”) , но точно толкова неизпълними неща са искали и Малката принцеса с най-блестяща красива черна къдрава коса и малкият принц Фею.

И тежки мисли налегнаха госпожа майката Нейно кралско величество. И тя така на два пъти си беше поставила неизпълними цели. Второто беше, когато реши, че ще спре да яде течен шоколад. Да. Крал Фею много се смя. Тя се опита. Наистина се опита. Дори наказа шоколада в хладилника. Скри го. Но той й шептеше всеки ден. На третия ден добрата стара кралица се извини на шоколада и го прибра на топло. Сега госпожата майка не прави грандиозни планове. А планове, с които да преживее деня с вярата в нейния Бог. Да научи децата си на необходимите за живот неща. Да ги опази живи. Да им предаде вярата си. Да яде по-малко шоколад. Но вече не го оповестява гръмко от двореца, а се старае да живее тихо и благочестиво.

Това е поуката от днешната приказка. Не давай обещания, които не можеш да изпълниш и не ставай роб на устата си.

2 Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Copyright © 2007-2019 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.