0

Мама

Posted by deni4ero on October 2, 2018 in лични |

Минаха 14 години, откакто те няма, а липсата ти се усеща точно толкова силно, колкото и първия ден, след като си отиде. И в определени моменти тежи повече от всичко. 

Дълго време не си позволявах да мисля за теб, за да не страдам и истината е, че времето не лекува.

Липсва ми времето, когато сядахме на вратата и си говорехме и смеехме. Или просто си мълчахме. Липсват ми моментите, когато те чувах как си тананикаш в другата стая. Липсва ми времето, в което сядахме на пейката в градината да си починеш. Липсват ми моментите, когато със сестра ми се шегувахме с теб. Помниш ли как си беше сложила очилата в хладилника и обвини нас, че сме ги скрили? Колко майтап отнесе после, като ги намери…

Животът е различен сега. Щеше да ти хареса. Ти обичаш промяната. Нямаше да имаш време за пенсионерски почивки покрай внуците си. Щеше да се фукаш с тях наляво и надясно. И с право. Много са яки и тримата.

Липсваш ми, маме…


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Copyright © 2007-2018 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.