Беше една от последните мартенски нощи, когато дъждът кротко се изливаше. Вече всички спяха. Пусна си музика и в тишината зазвуча топлия тембър на Lauren Daigle с “First”. Всички болки по тялото й си заслужаваха радостта, която спеше до нея. Както и другите две радости, които спяха в дома ù. Мислите я отведоха при тях. За началото и голямата борба да се роди първата голяма радост. Като че ли имаше огромна съпротива от някого тя да се появи на бял свят. Сякаш беше огромна опасност за този някой. Мислите се превърнаха в молитви с текста на песента: “First I wanna seek You. First I wanna keep You. More than anything I want I want you. Before I speak a word let me hear Your voice  And in the midst of pain let me feel Your joy.” Вече звучеше “Loyal” – Your love is loyal… Your love remains unshaken. So constant, so perfect… Your love is loyal. More faithful than the raising sun… ” Толкова вярна! Обичаше уюта на Твоята любов. И отново беше благодарна за спокойствието и топлината, в които беше наредил живота им.

В Псалом 37:3 – 4 се казва: “Уповай на Господа и върши добро; така ще населиш земята и ще се храниш с увереност. Весели се също така в Господа и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти.”

Всичко в живота й до момента потвърждаваше тези думи.

Нощта се изнизваше заедно със силите й, но този нов живот, който им беше подарен и спеше кротко, сякаш даваше от онези Негови вълшебни сили.