0

Risen

Posted by deni4ero on April 16, 2017 in лични |

 

Тези пирони бяха за мен. За теб. Но Той позволи да приковат Него, за да не страдам аз. За да не страдаш ти. Моят Исус възкръсна. За да мога аз да живея. И ти да живееш. Издържа жестоката физическа болка. Но издържа и жестоката душевна болка. Всъщност, тази душевна болка продължаваме да Му я нанасяме всеки ден с неверието си, с обръщането на гръб към протегнатата Му ръка, с нежеланието да Му дадем малкото ни сърдито, изцапано сърце, което Той да замени с ново, чисто, любвеобилно сърце. 

И, виждате ли, въпреки всекидневното ни отхвърляне на протегнатата Му ръка, Той продължава да Ни обича. Не се държи като четвъртокласничка, която само сумти и върти очи, защото не става на Неговото. Само търпеливо чака. 

Обичам да се разхождам в Стария град. Особено сега през пролетта. Има една определена ограда, която скрива това, което е зад нея. Самата стена е цялата боядисана в бяло, с дървена врата и е поддържана. С цялата прелест на избухващата пролет – прекрасно зелена трева, корони на дървета, окичени с истинско зелено. Гледка мечта. Един ден минавах отстрани на тази стена и какво беше разочарованието ми, когато любопитно надникнах, за да видя дали и отвътре е толкова красиво и уютно като отвън. Уви, една част от стената беше разбита, беше занемарено и пълно с боклуци. Никаква грижа. Нищо. Изоставено. 

Неволно направих аналог с душата си. С такова състояние ли е? Отвън съм почти перфектна, а отвътре е изоставено и мръсно? Знам, че полагам грижи за душата си и не изглежда така, защото не обръщам гръб на Исус. Или поне се старая.

А ти? В какво състояние е душата ти? Ако е разхвърляна, просто хвани протегнатата ръка, която беше прободен за теб и мен 🙂 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Copyright © 2007-2017 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.