*
8

Приказка

Posted by deni4ero on May 1, 2016 in лични |

През годините смело и нагло съм размахвала (иначе съм смирена) пръст в стил: “А, ти, българино, повярва ли в Бог?”, но днес искам само да кажа: “Благодаря Ти, Боже! Ти Си прекрасен!” или както казва сина ми: “Исусе, Ти си най-готиният баща!”

Нека ви разкажа една приказка:

Имало едно време един цар. Неговото царство било много далече. Стигало до облаците и още малко отгоре. Той бил много добър. Всички негови поданици го обичали. А той ги обичал още повече. Мирът, красотата, радостта можели да се пипнат с ръка. Толкова осезателни били. 

Царят обичал царството си, но имал едно специално място, на което много обичал да ходи привечер. Там се намирали любимите му хора. Отивал при тях, за да си приказва с тях. За да напълни душата си с любовта, която им бил дал.

(Виждате ли, любовта се оказала кръг без край … то кой ли кръг има край, но да продължа с приказката …)

Веднъж един от поданиците на добрия цар завидял как всички толкова много го обичали и поискал и него да го хвалят колко е готин, но понеже завистта вече го била завладяла, този поданик не усетил как в сърцето му и душата му изгарят всяка частица доброта, която имало в него. И така, той решил да направи бунт и да свали добрия цар от трона. Уговорил и други поданици. Лъжел как добрият цар изобщо не бил толкова добър и как, ако той, завистливият поданик, стане цар, нещата изобщо нямало да стоят така. 

Накратко, бунтът на завистливия поданик не успял и той и всички негови подръжници били изгонени от царството.

Завистливият поданик започнал да крои планове как да си отмъсти на добрия цар. Той знаел за слабостта му към хората и решил да го нарани, като ги отрови с лъжите си.

Речено-сторено. Те били излъгани и пренебрегнали всички съвети на добрия цар. Когато той разбрал това, бил много наранен и съкрушен. Но любовта му била по-силна от болката и изготвил план как да си върне любимите хора. 

Лъжата на завистливия поданик не само съкрушила сърцето на добрия цар, но и пленила душите на любите му хора.

По онова време (както и днес), за да се случи нещо хубаво, се искало жертва. Да жертваш нещо любимо, за да постигнеш нещо. Например да оставиш джиджания си телефон, за да бъдеш със семейството си, което днес го има, а утре?

Жертвата, която добрият цар трябвало да направи, била да пожертва своя любим син. Неговият син бил толкова готин, толкова добър. Бил “душата” на царството. Всички го обичали. Бил прекрасен. Добър. Весел. Смел. Могъщ. И най-красивият момък в цялото царство. Той също обичал любимите хора на татко му. Всеки ден бил с тях. Говорили си, докато се разхождали из прекрасната градина, в която живеели. Плували. Състезавали се кой ще направи най-бързо венец от цветя. Гонели се с пчелите. Галели лъвове. Опитомявали калинки и куп други юначества. Едва ли са правели мармалад от шипки, но и това ще го разберем, като питам автора на приказката. Били BFF – най-добри приятели форевъ’, демек. 

Този любим син също бил сломен от загубата на любимите си приятели. И не му трябвало и секунда време за размсисъл, за да каже, че той ще се принесе в жертва, за да бъдат спасени и изкупени от робството на завистливия поданик.

Отново речено-сторено. Любимият син отишъл в царството на завистливия поданик и се предал в ръцете на злите слуги, които до не отдавна били негови и на татко му поданици.

Преди да се предадае обаче, любимият син се разходил из царството на заядливия слуга. Видял неговите любими хора как страдат. Сърцето му се късало от тревога и скръб от мъките им и само любовта му към тях го накарала да остане твърд в решението да даде себе си в жертва, за да ги избави от ръката на злия слуга и да си ги върне в къщи при добрия цар. Каквото и да му коствало това. А то му коствало огромни болки, късане на месо, обиди и унижения, забиване на тръни в главата му, жажда до смърт, болки, които нито едно тяло не можело да понесе. На всичко това го подложил злия слуга, защото си мислел, че, като убие добрия син, всичко ще приключи и той ще стане велик. 

Убил го. И това била голямата му и последна грешка.

Добрият цар проронил сълза, която тежко се ударила в земята и прозвучала като тътен. Сърцето му глухо изръмжало. Земята потреперила. Бяха посегнали на любимия му син. 

Неговата смърт била начин да откупи душите на любимите си хора…

… … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … …  

За да спази всички закони, след три дни царят съживил своя син. Това предизвикало небивал празник в царството. Всички се радвали и хвалели своя цар. А още по-голяма била радостта на всички, когато синът се прибрал при тях по-величествен и по-добър от всякога и им казал да се приготвят за най-големия празник – посрещането на любимите им хора. Да! Те идвали след него. А той избързал, за да приготви домовете им, трапезата и да прегърне татко си …

 

 

 

 

8 Comments

Leave a Reply to San Antonio Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Copyright © 2007-2017 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.