1

Печелбарство, гавра или що.3?

Posted by deni4ero on April 11, 2016 in лични |

Не съм и мислила, че това заглавие някога ще има продължение, но уви , дойде и третата му част. Първата е тук, втората е тук.

В първата се обяснява какво е едно специфично заболяване – левкемия и липсата на лекарства за него в България, причините за липсата му, както и действията, които сме предприели за набавянето им(неуспешни, благодарение на държавата България).

Във втората се обяснява как тогавашният министър на здравеопазването нагло излъга, че лекарства има. Разбира се, не беше осъден за това. Нито и по последващите му обвинения.

Днес съм, мека казано, бясна на Фонда за лечение за деца в чужбина, които освен да взимат некви заплати там някъде, не правят нищо друго. Нищо. Извинявам се на родителите, които са получили неговата подкрепа. Радвам се за тях. Но страдам за тези, които по субективна преценка, не могат сега да се радват на децата си.

Поводът за днешното ми огорчение е следната новина –  “Да обречеш на смърт 4-годишно момиче, защото има сестра” – може и да ви звучи зловещо, но това е истината за работата на Фонда. Толкова подвеждащо заглавие … За да бъде направена трансплантация, и то успешна, трябва да имам максимум съвпадение на костния мозък с този на пациента. (Едно от любимите ми деца герои – Тилия – нямаше този шанс – от брат, майка и баща нито един от тримата имаха пълно съвпадение … Но и те си останаха да чакат милостта на Фонда и не я дочакаха … )

Вижте, ако условията в България за една такава операция, както и последващите манипулации след нея, бяха на НИВО, никой родител нямаше да се натиска да търси чужди клиники, стотици хилиди левове, притеснения, разбиващи сърцата им дали “ако не бяха закъснели само с един час, щяха левкоцитите да са по-ниски, да не я боли, да е жива …”

Никой нямаше да си го причини. Никой нямаше да го причини на детенцето си …

Беше създадена група Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца, за да се фокусира и канализира цялата ни работа и енергия, доколкото можем като гражданско общество и загрижени родители и приятели да направим нещо. По време на борбата с тази безумица се свързахме и с покойната вече Теодора Захариева (изключителен човек). Наистина вярвах, че тя ще ги убеди да са по-човечни. Уви, отиде си без време … Много деца си отидоха без време …

Единствените отговори, които получавахме, бяха формални отговори от секретарката Соня Не-й-помня-фамилията как знаели за съществуващия проблем …

А иначе Любо днес трябваше да знае стихотворението “Аз съм българче”. Трудно ми е да го науча на “Аз съм българче и расна в дни велики в славно време …”

 

 

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Copyright © 2007-2017 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.