0

Някога през събота

Posted by deni4ero on March 5, 2015 in фон отворкова |

По молба на Буа и защото ми е много смешно:

– Любоо! … Любоо! … Имам задача за тебе. – шепти в полумрака на стаята Деница.
– Да, Дени! – готов е Любо.
– Ти пази мама да не се събуди. Дръж й очите затворени! – спуска заповедта си Деница.
– Да, сър! – рапортува Любо и скочи върху мен, размести ми всички вътрекоремни органи, закри ми очите с ръчички, запуши ми носа и ми натисна гърлото с лакът. Аз, разбира се, не се събудих. Дори не гъгнах. През това време Дени си оправи леглото, подреди играчките с помощта на Любо. След като видяха, че “спя” като пън, ме освободиха от хватката и продължиха с изненадата си. Съблякоха си пижамите, а, докато Деница издаваше заповеди в несвяст на Любо, реших да ги постресна, че се събуждам и се размърдах. Любо се хвърли юнашката върху мен, Деница донесе един голям космат шал и ми завърза очите, като се възхищаваше от себе си: “Какъв съм гений … Любо, много съм умна!”. За да повдигне главата ми, й се наложи да хване няколко кичура и да ми издърпа главата. Пак не успях да се събудя, а Деница в същото време се тюхкаше как: “тоя шал не върши никва работа”.
Накрая поискаха да ги наградя със златни звездички.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Copyright © 2007-2018 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.