3

In memoriam

Posted by deni4ero on July 26, 2012 in лични |

Напоследък …

Познавам доктори, които са страхотни. Екипът, който излекува дъщеря ми и всекидневно се бори за десетки други детски животи. Бояна, която няколко пъти успокояваше истериите ми; приятелката на майка ми, която от 30 и кусур години само по телефона прави суперточни диагнози и дава указания, по които да лекувам себе си и вече и семейството си. Бтв, тя откри нещо, което според една друга ‘лекарка’ беше летен вирус, а всъщност се оказа кървяща язва. Убедена съм, че има още много, с които можем да се гордеем. Но не мога да се примиря с онова съсловие, което има доктор пред името си и което мисли изключително финансово. Или мудно. Или онези, които са в костюми. Или тези, които решават ‘тоя ше умре, оня – нема’. Сякаш са богове. За една седмица имаше три смъртни случая, за които съм била в течение приживе и които са ми били присърце. И за трите имам забележки към докторите. Но ще споделя само последния.

Дани – момчето с левкемия. И преди съм писала за него. Онова хубаво дете, което един ден се разболява от левкемия, влиза си в ремисия, изкарва си курса химиотерапия и живее с мисълта, че се е спасил. Но … опа, какво става … болестта се връща … Аххх … Помним ли какво стана след това? Мотаха го, докато Фондът(о, велики фонде) реши дали да му отпусне пари да живее, или не.  И накрая компетентно отсича, че той вече е минал 18 год и няма право да кандидатства за пари във Фонда за лечение на деца в чужбина. Ама, разбира се. Така е най-лесно.  Трябва ново подаване на документи към друг небезизвестен Фонд, който също не дава задоволителен отговор. Добре, че Мартин Димитров спомена за бонусите(тази така мръсна дума в онези месеци), та великият бате се разпореди да се върнат и дадоха пари на момчето, на което ден (или два) преди това Онзи величайш фонд отпусна необходимата сума. Разкараха го до министерски съвет като кон за продан и се подиграха с него. Да, всички се радвахме тогава – ура, има пари за Дани! Но колко време беше загубил … Яд ме е на онези доктори, които са наложили костУмите и които божествено цъкат с език: “мне … голем ти е туморът, не можем да те оперираме, нищо, че можем да го смалим с химиотерапия … еми, не сега, минал си 18, за ква помощ се р?диш … чакай, че имам среща за обяд с майстора на градината ми … е, как, бе … кви пари сме прибрали, нищо не сме прибрали, ей на – 5 милиона върнахме, ние сме честни …’

Идея си нямате как се ядосвам на такива … Старая се да не съдя …

Плача … От няколко дни плача … за бебето Алекс и майка му и татко му … за милия ми Б. и любимата ми съкрушена С. … за непрежалимата М и прекрасната й майка … за Дани … и се моля … никога да нямам нужда от компетентността на ОНЕЗИ с доктор пред името си … които забравиха чест, клетва, човечност, милост, състрадание, съпричастност … или от онези, които умориха майка ми … защото искаха пари, за да иде в частния им кабинет, за да й кажат какво й е …

 

 

3 Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Copyright © 2007-2017 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.