Дъ любовта
Нямах никакво намерение да пиша, а даже нямам и време, но тази истерия по свети Валентин започва лекинко да ме изнервя. Че не си ли обичате всеки ден половинките, бре … мамини убавци? Само днес ли се сещате да им купите на кой цветя, на кой шоколад, на кой да му сложите топла вечеря? Ми, ако са заледени пътищата, както тази година са тук и нямате достъп до цветарницата? Или бакалията? Я, бърже вън на снега да изографисате едно сърце от сняг. Срамота! Леко ще се сгълча, че съм рязка в иначе толкова хубавата сутрин 
Обичайте се и бъдете обичани, но с онази любов, дето дълго търпи и не се заяжда(можете ли?)
С онази любов, която е милостива, не се превъзнася, не се бие в гърдите ‘ако не бях аз, още щеше да си в калта’(примерно, щото и такава има).
Която прощава всичко (защото е ДЪ ЛЮБОВТА)! Не търси сметка за зло, защото прощава(аз ще ти простя, но няма да забравя … пфф, що за прошка е това???)
Онази любов, която ходи в студа, за да може ти да си на топло, става рано, за да свърши нещо и пази съня ти, защото знае, че си уморен. Онази любов, която обича, въпреки всичко! И тя не е само един ден. Тя е цял живот!
Безплатни лекарства за онкоболните деца!
Hands off!
Plovdiv Time
2 Comments
Рошавооооо, забрави снежните ангели, в киша стават най-добре.
(това беше задрънкване)
А “Дъ любовта” си я гепила по всички показатели – само така!
Снежните ангели ще ги оставя на тебе, че имаш чуплива коса и по ще ги докараш
Мечки