2

Блондина Дебелейкова

Posted by deni4ero on February 14, 2012 in простотийки |

Шефът на града да ми се яви незабавно и да отговаря защо не съм уведомена своевременно по надлежния ред, че автобус No. еди-кой-си е със сменен маршрут и защо когато имам час, в който да се явя и не бива в никакъв случай да закъснея(да не говорим и да подраня!!!), точно въпросният автобус да ми блесне пред погледа :D И ме откара на средата на края на нищото(ако и това нищо да беше пътят ми към едно от училищата ми години наред). Ама, хич не ми пука на шарената шапка, нали слънцето грее и не си забравих слушалките. Ако не се притеснявах, че ще уплаша играещите наблизо тюлени, щях да се разсмея и на глас, не само на ум :)

Най-обичам млади сърдите администратори, които гледат с презрение на човека, когото трябва да обслужат и с си вършат работата с апатия и свръхусилие. Че, па, и младши експерти! Хвала!  Обаче … пука ми на шарената шапка :)

Идея си нямам защо ме оглеждат хората – и с шапка съм, и дънките ми имат кръпки и са набутани в рошавите ботуши, с черни очила съм, слушалки в ушите … Въобще … модан икона. Сега се сещам … те слушалките не са виждаха от шапката и чат-пат си подсвирках и танцувах, докато вървях … въх …

Имам предложение към кмета, който, все още, се бави и не идва да обясни за автобуса. Ако може, тази една пета, дето ще я съкратят от администрацията в Гърция, да я наемем ние, щото, очевидно, хората, които отговаряха за хващането на снежинките или са били малко, или не са си свършили работата. Друго предложение – тая киша няма да се размине до лятото. Кметът да назначи по един сешоар на човек в отдел чистота и да излезнат да стрелят с топла струя срещу локвите. Това ми беше най-голямото изпитание днес – да вървя по 15-насантиметрова пътечка, влагайки върховно усилие да не цопна в съседната 30-сантиметрова локва и да затъна в половинметрова пряспа … без значение от ляво или дясно :D

И така, прибирайки се към вкъщи, слушайки музика, изведнъж идва момент в песента, в който просто трябва да разпериш ръце и да оставиш вятърът да вее свободно дръжките на шапката ти, когато се усещаш, че минаваш точно пред градината на децата ти и някак си … все пак … да не ги е срам децата …

Плюс всичко това, точно на 15 м от вратата ми, трябваше да потичам, за да не направя снежен ангел в кишата, ако ме бутнеше таксито, което идваше зад мене :D Зори, благодаря  :P

2 Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Copyright © 2007-2012 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.0.2, from BuyNowShop.com.