Блондина Дебелейкова
Шефът на града да ми се яви незабавно и да отговаря защо не съм уведомена своевременно по надлежния ред, че автобус No. еди-кой-си е със сменен маршрут и защо когато имам час, в който да се явя и не бива в никакъв случай да закъснея(да не говорим и да подраня!!!), точно въпросният автобус да ми блесне пред погледа
И ме откара на средата на края на нищото(ако и това нищо да беше пътят ми към едно от училищата ми години наред). Ама, хич не ми пука на шарената шапка, нали слънцето грее и не си забравих слушалките. Ако не се притеснявах, че ще уплаша играещите наблизо тюлени, щях да се разсмея и на глас, не само на ум
Най-обичам млади сърдите администратори, които гледат с презрение на човека, когото трябва да обслужат и с си вършат работата с апатия и свръхусилие. Че, па, и младши експерти! Хвала! Обаче … пука ми на шарената шапка
Идея си нямам защо ме оглеждат хората – и с шапка съм, и дънките ми имат кръпки и са набутани в рошавите ботуши, с черни очила съм, слушалки в ушите … Въобще … модан икона. Сега се сещам … те слушалките не са виждаха от шапката и чат-пат си подсвирках и танцувах, докато вървях … въх …
Имам предложение към кмета, който, все още, се бави и не идва да обясни за автобуса. Ако може, тази една пета, дето ще я съкратят от администрацията в Гърция, да я наемем ние, щото, очевидно, хората, които отговаряха за хващането на снежинките или са били малко, или не са си свършили работата. Друго предложение – тая киша няма да се размине до лятото. Кметът да назначи по един сешоар на човек в отдел чистота и да излезнат да стрелят с топла струя срещу локвите. Това ми беше най-голямото изпитание днес – да вървя по 15-насантиметрова пътечка, влагайки върховно усилие да не цопна в съседната 30-сантиметрова локва и да затъна в половинметрова пряспа … без значение от ляво или дясно
И така, прибирайки се към вкъщи, слушайки музика, изведнъж идва момент в песента, в който просто трябва да разпериш ръце и да оставиш вятърът да вее свободно дръжките на шапката ти, когато се усещаш, че минаваш точно пред градината на децата ти и някак си … все пак … да не ги е срам децата …
Плюс всичко това, точно на 15 м от вратата ми, трябваше да потичам, за да не направя снежен ангел в кишата, ако ме бутнеше таксито, което идваше зад мене
Зори, благодаря
Plovdiv Time

2 Comments
Мечки, както казва една Рошла