2

Приказка

Posted by deni4ero on February 12, 2012 in бубалска му работа, Из дебрите приказни |

В тишината на следвечерното заглеждане в представлението на царските шутове(Том и Джери), кралицата вършеше своите кралско-дворцови елегантности като миене на чинии, прибиране на съдове и так далее, като внимаваше да не пречи на съзирането на представлението на принц Фею, КОГАТО пред погледа й попадна една тефлонова голяма лъжица. Взе я и я размаха с войнствен вик пред принц Фею: “Ангард!” “Ангард!” Принцът видя надвисналата опасност, нахили се с трапчинката си отдясно, грабната подадената му друга тефлонова шпага и закрещя, размахвайки учестено: “Анга’д! Анга’д!”, като повече ръкомахаше и подскачаше, отколкото да викаше. Кралица само се защитаваше … и кискаше (кралска му работа, кво да я правиш, толкова си може). За беда, принц Фею много навътре взе боя и все повече превземаше територията на кралицата, като нанасяше удари върху крехките й нежни кралски ръце, невидели работа през живота си. Накрая грабна принц Фею, седна на оградата на леглото и се хвърли назад в пропаста на леглото. Биде оглушена от царствения смях на принца и неистовите му опити да се изправи и пак да упражни падане без бънджи, докато в далечината на двореца се чуваше: “Искам и аз! Искам и аз!” и нападение от Принцесата с най-прекрасната къдрава черна бляскава коса. То хубаво и тя, но, под сурдинка, Принцесата напоследък взела, че пораснала. Не казвам надебеляла. Съвсем не! Пораснала(най-много на наглост), но и натежала. И се започна една борба кой да яхне пръв кралицата, на която, горкана, не й бяха останали свободни крайници, за да се задържи. Както и да е, гушнала и двете си кралски отрочета, с пулсираща болка в лявата вежда от току-що получената аркада, тя смело се хвърли назад в пропаста. Писъците и смеховете траяха доста повече от самото падане. Но, пък, беше, по кралски, забавно. След известно уговаряне, че единият тежи, а и е време за лягане, кралицата успя да се отскубне и да избяга. Когато прислугата приготви кралското домочадие за сън, кралицата достолепно ги ошамари(шегувам се), зави ги, седна и зачете приказки от дълбоката древност с любящ тон и глас, при който миналата вечер Крал Фею заспа и захърка, докато още течаха финалните надписи на приказката и биваше сръчкван неколкократно от благоверната му.

Най-накрая е тихо и почти тъмно в двореца.

2 Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Copyright © 2007-2012 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.0.2, from BuyNowShop.com.