Дечковци

 

След кратък двубой кой да лежи до мене и да ме гушка между хлапетата, Любо побеждава(предимно с квичене и крясъци и некой друг шамар). След това се оттегля величествено и оставя плячката(демек мене) на Деница, която само това и чака и се нахвърля върху мене като изгладнял лъв. Да ме масажира. Ако не ме болеше главата, нямаше да имам нищо против. Въпреки че и така нямах сили да възразя. Веднъж започнала, решава, че трябва да каже нещо на баща си, зарязва ме и хуква. Тъкмо започва да му обяснява как идвал денят на майката и се прекъсва: “Ама, аз нали ти забраних да се постригваш??!?!?!” Следва сърдит рев. След малко дочувам, че продължава: “Знаеш ли колко ме боли отвътре да ти се карам?!!!”

 

Поради незнайна причина решихме да видим що за чудо е Евровизия. И се видяхме в чудо. Хлапето си измъкна микрофона, застана пред телевизора и запя. Накрая трбваше да пляскаме. А не сме се разръкопляскали, а сме накаканизани. Даваше нареждания как да й се взимат интервюта, кога се пляска, как да я снимат, от какъв ъгъл …

 

“Мамо, нали съм много готина!” – без съмнение в риторичния си въпрос ме пита междудругото … То дори не беше въпрос …

 

Наистина трябва да започна да си записвам. Съвсем го забравих тоя интернет и започнах да забравям всичко. А имаше още толкова ценни лафове … Например – гълча я как може еди-какво-си да е толков грозно, как е могла(и с право каканижа), а тя отговаря: “Много си красива, мамо!”

От две седмици нещо ме боли главата. Сложила съм си очилата и хлапето ми се подиграва: “Стаааараааа баааабаааа” и се киска. Обръщам се и й казвам: “Ако знаеш колко ме боли …” ” Извинявай, мамо!”. Аз продължавам:”А баба ще стана, когата ти имаш деца ” и тя изръмжава: “Нали се договорихме, че няма да имам деца?!!!” и гледа лошо. Сега. Ако оставя разказа така, човек ще реши, че съм дзвер и три четвърти, а всъщност в късния следобед детето изведнъж реши, че не иска да се жени и да няма деца( аз на колко години съм всъщност, в кое време живея, защо водя такива разговори с 5-годишната ми дъщеря …), защото сме щели да й липсваме с татко й. И решава, че сме се договорили …

А малкият … той, докато само мучеше заповеди, сега вече ги членоразделя:

- Любо, идвай да ядем вкусни кюфтенца! – опитвам се да го прикоткам.

- Донеси кюфтенцата, мамо! – се чува напевна чуроликаща заповед.

Да, бе, как не … мина он’ва време …

- Я, бързо да идваш на масата …

- Дуде, мамо! (добре, мамо)

Или – дядо му се опитва да го нахрани:

- Айде, яж, яж, после ще играем.

- Довиждане, дядо. Лека нощ, дядо!

Мда … общо взето, който се опитва да го накра да яде, е изпратен в резервите … А колко е сладък рошав, не е истина