Разходка из Стария Град
Напоследък ми се налага да купувам разни неща – обувки за зимата за децата, по-дебели дрешки, подаръци и разни. Миналата седмица бях на лов за обувки. Пропътувах хи-ля-ди километри(шегувам се), за да намеря най-доброто според възможностите ни за наследството и ето положението: влизам в първия магазин – има за малкия, но много твърди, няма да може да си сгъне крачето, да не говорим, ако се наложи да тича. На другия ден отидох на края на света (Тракия), че там имало не-знам-си-къв- магазин. Станах суринта рано, заведох дечицата на градина, закусихме с бате и всеки по калдъръма си. Като влязох във въпросния магазин – красота. Докъдето ти стигне погледът – обувки, ботуши, красота. Че, като зацъках на тия ми ти цени … Може ли едни грозни детски ботуши да струват 60лв? Е, хубаво, айде – 59.90? С навирен нос и пфф на ум излязох и хлътнах в следващия. Там не се учудих вече на цените, имайки опита от преди малко и си излезнах също така разочарована. В третия магазин едва успях да прикрия истерични си смях с кашлица при вида на бебешки обучици за 89лв.
Както и да е. Намерих прекрасни ботуши за Деница, която толкова си ги хареса, че поиска да ги ползва и като пантофи, а малкият дивак тича прекрасно с новите си боти като дори успя да ожули и нослето при една от последните си обиколки около пързалките.
Днес тръгнах да търся подарък. Не исках нищо практично, нищо прагматично, нищо лично, никакъв алкохол. Нещо красиво (не може да няма), нещо, което да топли душата, да събужда спомени и да създава нови. Не, че нямаше, но бяха на безумно високи цени. Мислех си в какво консуматорско общество сме се превърнали и как обвиняваме само кризата … С тъга и отчаяние тръгнах към магазина за практичното(пф), но реших да мина през Стария град. Ей така, за разкош. Там ме чакаше и моят подарък-спомен. Както и красиви гледки от вианги разтапящия ме Стар Пловдив. С кривите си улички, поръсени с жълти листа, с топлите си цветове, с калдъръмчетата си. Enjoy:
Безплатни лекарства за онкоболните деца!
Hands off!
Plovdiv Time
11 Comments
Е, няма кой да ти се тръшкоти, че на тоя камънак само пловдивските кокони се справят лесно, ама иначе – добре те разбирам.
Готини снимки – да видим кво ще кажат сър Белозъб и лейди Гертруд
и аз те тебе чакам на камънака да ми дойдеш, а ти не довадаш, ср’це … душо моя … :Р
Ще има критики от мастърите, но като с телефон, толкова …
Лю, Зори да тръгне да се катери из Стария град, ми, че то е като аз да тръгна да правя снимки. Има си хора, дето си го могат, има и такива, дето тая работа хич не е за тях.
eее, не, несправедлив си към себе си
тя само да дойде … аз накакъв преход ги подложих миналия път, та сега ли 
а ти не бой се – няма да те снимам … много 
Еее, то малко сниман е като малко бременна, знаеш…
Ако не го знаеш, ще го разбереш, когато Гери и Ник обучат малките да те дебнат в засада. 
Брех, чак яд ме хвана, че никога не съм ходила в Стария град (гуш)
поправимо е, Жени
Жени, хич не и се връзвай на сладкодумието! Изчекна ни от ходене миналия път. То не беха калдаръми, дребен вид, по-едър вид, с ръбове, без ръбове. Отстрани едни чардаци, едни порти – зяпаш, па не си гледаш в краката, чак докато не видиш хоросана отблизо…
Ей, с други думи – разкошни, Лю! Браво! Тези с лозите нарочно ми ги пуснА, нали? Сега се давя от слюнкотек. Хич не се размотавай с телефоня, ами вземи Фототворкова да снима гледката. Като гледам как професионално държи апаратчето – ще се справи страхотно!
оплез
признай, че ти хареса … дори хоросана 
Древний ми Енте, вий тва, старите само мънкяте, значи … ако не ви бех изчекнала, щяхте да мрънкате, че не съм ви разходила из града, пък тогава кво плюене щеше да падне
Фон отворкова и без това постоянно ми свива телефона и си прави записи, остава и апарата да й поверя …