И така …

… отпуската за едни приключи, за други гърчът не е преставал(моа), но поне се гърчих на различни точки страната. Скоро би могъл да излезе и летния хит Гърч от морски бриз до подбалкански студ, но това е само при много силни напъни от страна на автора.

На морето беше хубаво, весело, картофено, духовито, за първи видях поле от водорасли и  за да се достигне до читава чиста част от морето, просто трябваше да се преджапа. Гушнах хлапето и с пищене на ум, за да не се излагам нагазих в хлъзгавата гадост, като през цялото време си повтарях, че това е трева, това е трева, това е трева, това е тревааааааааа почти ревнах и накрая достигнах до заветната чистота, където крещяхме от кеф с малкия и се борехме с вълните.

В подбалкана пък беше студено и ни запалиха камина насред лято Абе, щура работа. Хубаво лято, хубава почивка с хубави емоции

Другият дядо на Деница е пуснал македонски песни и върви в момента “Болен ми лежи Миле Попйорданов”. Деница отива кахърно при дядо си и споделя:

- Дядо, кученцето малко се разтревожи от тази песен.

 

Пътуваме се от Равда към Бургас и батето поучава Дени, че нашето море се казва Черно море. Деница погнусено казва, въртейки очи:

- Иуууу, татеее, аз не обичам черни морета, обичам само сини.

 

- Мамоооо, защо Любо има днес рожден деееен. – реве рано сутринта ония ден. – Исках аз да имам. Не е честноооо – цял ден се цупи

 

Ръчка си коляното отсрани и казва:

- Мамоо, виж, излезнал ми е мускул.

И продължава с възхищщение:

- Ууууу, камък!

 

- Мамо, нещо ти има на гласа.

- Паднал ми е.

- Как така ти е паднал?

- Ми … де да знам, изпуснах го …

- Дядоооо, мама си е изпуснала гласа.

- Къде, бе, дядо го е изпуснала?

- Ми, не знам, във влака …

 

- Ния, с тези сандали си като една принцеса! – разтапя се по сандалите на Ния

 

Любо се сърди, че баща му не дойде с нас, закотви на земята и рев на трета степен. Опитвам се да го примамя и да го гушна, а той скръства ръце на гърдите и вика:

-Туа е досадааа. До-са-дааа … (ще му спра да гледа Доналд Дък скоро )

Хлапето не стига, че приказва само когато той реши, но и много отворено.

 

След половин часово пънене да направи улей, който да стига до водата, така че до замък й да достига вода от вълните, Деница е възмутена от една по-силна вълна, която разрушава част постройката й и се оплаква:

- Ама, то ми разрушава всичко!

 

- Мамо, има само една царевичка, аз и утре ще поискам май-май.

 

Снимки другия път, щото ми се свири кат’ на “ей, келнерчето, две бири и една цаца’ …