Трите Хикса

Късно следобед леглото беше свободно и реших и аз да легна да си почина. То било много хубаво, бре! Да ме пита човек що не го правя това упражнение всеки ден … Един час по-късно разбрах защо.

Деница измрънка, че й се спяло и я отпратих в леглото. Не щяла била. Я, бързо в леглото, сложих й възглавниците да се облегне на тях и отдалече да си гледа детското за пиратите. Изма’а два банана и се рзрита. Легнах до нея и сънят почти ме прегърна, когато Любо мощно изрева: “Ей, мама! Иййка! Мако! Ей, мама!” и аз скочих. Пак легнах, а Деница вече си беше починала и се почна гърчът наречен кеч. Аз помолих за кротък масаж, нали все мрънкам, че всичко ме боли, а тя … тя се беше превърнала в Ледения с розова рокличка. Нямаше вопъл, който да бъде отразен. Мачкаше ме безмислостно и жестоко. Тичаше около мене, прескачаше ме, като ме настъпваше чат-пат и ме щипеше, хвърляше се от ъгъла върху мене. Нямах сили да мръдна да се защитя. Беше бърза. Накрая се разръмжах: “Деница, тези банани, дет ги изяде в корема ли отидоха, или в ушите?”. “И в двете!” – констатира нагло хлапето. “Стига вече си скачала, ще счупиш леглото, Любо и без тва го е превърнал в скочище …” – опитвам се да протестирам аз. “Няма! Аз внимавам!” – отговаря тя и шааааат върху гърба ми. Легна върху мен и започна да рита. Стана, заситни около мене. Изпитах неописуем ужас при мисълта за новата болка и само изръмжах: “Стига толкова!” “Не мога, много ми пари под краката, има горяща лава …” подскача тя. Шаааат, пак скача върху мене. “Дени, помолих те за кротък масаж, а не да ме смачкаш.” “Не те мачкам, аз те масажирам като сърбеж.” “оооох …” – успях да измуча от болка, прикисквайки се от дудненето й. Чеше се върху мене хлапето, все едно магаре се валя в прахта.

А всичко, за което помолих, беше да се повърти малко върху мене като кебапче на скара, да ми размести малко кокалите …