Годишнини

Годишнини ли е, чудо ли тези дни. Кой завършва училище( ми, ми, ми, ми), кой прави тройка спатия по пенсионерски, но една ми е особено сладка и доста вълнуваща. Особено, ако съзря(има ли такава дума изобщо ) любимата Спаска. Тогава цялото ми естество реве като стадо маймуни: “Спаскаааааааа …” и чака заветното маматайм да дойде, за да се покискам на воля. Всяка сутрин гледам дали нема нов мит, създаден в Шантавата митология или дали няма нов зарзават в Зеленчукарницата, както и всички останали неща, които вълнуват яку.
Откакто навлезе в живота ми, ме смайва всеки ден! А е само на 2. От сума време стоя и не мога да кажа суперлатив, без да ‘прозвучи’ в главата ми некво нежно скастряне и да ‘зема се стегна … Току ми се иска да изрева като втора: “Къде са ми яренцата, ма, лицемеркоооо?” или да хлъцна като Първа царствено, за Трета въобще не ставам с нейния философски размисъл за живота … А и не съм сигурна дали, ако запея, няма да се вживея до толкова, че да не прелетя с Йомурганд над селото … Въобще не е лесно да се избере достоен поздрав за Зори – дъ уан енд онли
Още много да ме(ни) радваш (сещаш се, че ме е обхванала величествената мания) с острия си ум и великолепно чувство за хумор, оптимизъм, реализъм, хорър …

Може ли да измрънкaм една Спаска?