0

no title

Posted by deni4ero on April 4, 2011 in бубалска му работа |

Влизам в компютърната зала. Единственото, което виждам са нахвърляните играчки, които нямат подреждане. Списанията Мечо Пух, Барби и Принцеси(а), така и не запомних как точно е, отново разхвърляното легло, Любо, летящ в полет, отново съблякъл се само по памперс, стиснал Тигър в ръка и чувам наум да крещя, а умолително питам бате дали може да запалим стаята и да я взривим. Нищо друго не може да я оправи.

Имам дупка в гнездото. Деница ми отряза скъпоценен кичур. Аз да мисля, че съм жертвала некой друг косъм, докато ме кичи пак с щипки, а тя директно с детската ножица смело реже … Разпоредих, че може да реже косите само на куклите. След малко отивам да видя къде се покри, нещо хвърли и попадам на кичури, които съвсем не са от червената коса на Ариел. Съмнително приличат на нейни и съм права. Рязала е в несвяст. Аз припаднах в несвяст. Две години я чакам тая коса да порасне и накрая да я видя на земята. Снесох нови директиви – косата ще я режа само аз или фризьор. То, верно, че, когато аз я рязох преди две години, леко се изгаврих и я оставих за един ден само с пънкарски гребен, но, пък, така или иначе падаше, сега ми се беше отдало възможност. Тя беше малка и не разбираше. Отмъсти ми най-накрая …

Любо е пого-мен. Докато отпочиваме блажено с баща му на леглото, а Деница до нас рисува и дудне без умора, идва малкият дивак, качва се на леглото и с дивашки викове и крясъци скача върху нас, като на концерт. Беше много смешно. И болезнено.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Copyright © 2007-2017 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.