0

Risen

Posted by deni4ero on April 16, 2017 in лични |

 

Тези пирони бяха за мен. За теб. Но Той позволи да приковат Него, за да не страдам аз. За да не страдаш ти. Моят Исус възкръсна. За да мога аз да живея. И ти да живееш. Издържа жестоката физическа болка. Но издържа и жестоката душевна болка. Всъщност, тази душевна болка продължаваме да Му я нанасяме всеки ден с неверието си, с обръщането на гръб към протегнатата Му ръка, с нежеланието да Му дадем малкото ни сърдито, изцапано сърце, което Той да замени с ново, чисто, любвеобилно сърце. 

И, виждате ли, въпреки всекидневното ни отхвърляне на протегнатата Му ръка, Той продължава да Ни обича. Не се държи като четвъртокласничка, която само сумти и върти очи, защото не става на Неговото. Само търпеливо чака. 

Обичам да се разхождам в Стария град. Особено сега през пролетта. Има една определена ограда, която скрива това, което е зад нея. Самата стена е цялата боядисана в бяло, с дървена врата и е поддържана. С цялата прелест на избухващата пролет – прекрасно зелена трева, корони на дървета, окичени с истинско зелено. Гледка мечта. Един ден минавах отстрани на тази стена и какво беше разочарованието ми, когато любопитно надникнах, за да видя дали и отвътре е толкова красиво и уютно като отвън. Уви, една част от стената беше разбита, беше занемарено и пълно с боклуци. Никаква грижа. Нищо. Изоставено. 

Неволно направих аналог с душата си. С такова състояние ли е? Отвън съм почти перфектна, а отвътре е изоставено и мръсно? Знам, че полагам грижи за душата си и не изглежда така, защото не обръщам гръб на Исус. Или поне се старая.

А ти? В какво състояние е душата ти? Ако е разхвърляна, просто хвани протегнатата ръка, която беше прободен за теб и мен 🙂 

 

Read more…

0

Денят на Нутела у Канелови

Posted by deni4ero on February 7, 2017 in лични |

Вчера беше Денят на Нутела. Знаете, има дни за всичко напоследък. Дано само не измислят ден на шкембе чорбата! Дано!

Любимото ми семейство (не, че имам нелюбимо) се беше погрижило да ме изненада с буркан Нутела, опакован с червена панделка. 

Много мило, нали?

Да продължим нататък.

Батето с усмивка ми показва скрития буркан, опакован с червена панделка от Деница и се провиква към Дени, която в това време е със слушалки на ушите и най-вероятно пак гледа Крис Захариев:

 – Дени, айде да подариш на мама шоколада. – сякаш аз не присъствам в стаята. Шок.

 – Ти й го подари. – извиква в отговор тя. Разбира се, че трябва да вика, тя е със слушалки върху ушите. Тотален шок.

 

Покъртителна романтика 😀

Честит ден на Нутела!

0

***

Posted by deni4ero on December 17, 2016 in лични |

– Мамо! – детското й гласче разцепва приглушената светлина.

– Шшшшт! –  този звук го владея до съвършенство.

– Сериозно ли нарушавате съня ми? – Любо е повече от сериозен.

– Сериозно ли се правиш на крал? – не му остава длъжна Деница.

 

Не знам. Да ги напляскам свято (в духа на идващия празник) или да се разсмея свято. Не знам.

 

 

2

Noel

Posted by deni4ero on November 28, 2016 in лични |

 

За първи път ми се случва толкова рано да се чувствам Рождествено по никое време на годината 🙂

Обичам чувството, което носи този празник. Усеща се величие. Необятност, която носи уют. Светлина, която не само свети, но и топли. И, въпреки че е студено навън, се усеща топлата усмивка, която носи.

Има в себе си онази дълбочина, която те кара да извадиш всичко онова в себе си, което е гадно и мръсно и да го изгориш и да се оставиш на чистотата, в която да потъваш …

Всичко това е Христос 🙂

 

4

Честит рожден ден, Дениче!

Posted by deni4ero on August 13, 2016 in лични |

baby girlУтре стават десет години, откакто си в живота ни, но сякаш е минал цял един живот. (Да, знам, твоят цял живот до момента, не се отваряй, остави ме да подраматизирам малко – като днес в мола, когато ме успокояваше, че любимият 13989638_10209398747113094_645654669_nbaby girlми магазин ме е разочаровал.)

От няколко дни мисля какво искам да кажа и какво да ти пожелая. Малко е да кажа, че си любовта на живота ми. Влудяващата ми любов. Повелителката на Пухан и всички котки от квартала. Любителка на месо (подушваш го и не му прощаваш). Безрасъдно смела в морето и първата излязла на брега, ако види медуза. Талантлива и артистична по начин, по който ме караш да мълча от възхищение. Живееш с чувството, че света е в краката ти и го изследваш с огромно любопитство. Няма да забравя как разчлени един червей и му се възхищаваше. Мисля, че Гери ще се гордее с тебе! (дано не ти подари окървавена с кръв на червеи престилка)

Мога много да говоря още, маме, колко си борбена и как ти се възхищавам как успяваш да се “събереш” и да продължиш след всяка борба. Как излезна от най-голямата ти битка здрава, как търсиш Бог, как искаш да помагаш на всеки, как обичаш сладолед и свинско, как ме пързаляш на моменти, как се грижиш за брат си и как го кастриш. Една случка от днес: Гледате детско. Любо е недоволен от това детско и иска да го махнете, като казва, че качеството не е добро и прави забележка:


– Качеството не е добро.

– Добро е. – обичаш да си контра.

– Не е добро. – в тази игра сте много добри и двамата ми опъвате нервите като корабни въжета.

– Е, и? – никак не ти пука.

– Не обичам лоши качества – споделя въжделенията си Любо.

– … Бащичко! – измърмори ти. Обърнах се от смях. 

 

Определено с баща ти сме истински щастливци, бидейки твои родители и не мога да си помисля за по-добър подарък в живота от това да бъда твоя майка.

Това, което, всъщност, искам да кажа, е продължавай да бъдеш хлапето, което си – усмихнато, бързо прощаващо, желаещо да превземе света (моя вече го превзе, заеми се с останалия). 

Не спирай да мечтаеш! Не спирай да рисуваш мечтите си! Не спирай да ги пееш! Не спирай да ги сбъдваш!

Dream big, princess!

*
8

Приказка

Posted by deni4ero on May 1, 2016 in лични |

През годините смело и нагло съм размахвала (иначе съм смирена) пръст в стил: “А, ти, българино, повярва ли в Бог?”, но днес искам само да кажа: “Благодаря Ти, Боже! Ти Си прекрасен!” или както казва сина ми: “Исусе, Ти си най-готиният баща!”

Нека ви разкажа една приказка:

Имало едно време един цар. Неговото царство било много далече. Стигало до облаците и още малко отгоре. Той бил много добър. Всички негови поданици го обичали. А той ги обичал още повече. Мирът, красотата, радостта можели да се пипнат с ръка. Толкова осезателни били. 

Царят обичал царството си, но имал едно специално място, на което много обичал да ходи привечер. Там се намирали любимите му хора. Отивал при тях, за да си приказва с тях. За да напълни душата си с любовта, която им бил дал.

(Виждате ли, любовта се оказала кръг без край … то кой ли кръг има край, но да продължа с приказката …)

Веднъж един от поданиците на добрия цар завидял как всички толкова много го обичали и поискал и него да го хвалят колко е готин, но понеже завистта вече го била завладяла, този поданик не усетил как в сърцето му и душата му изгарят всяка частица доброта, която имало в него. И така, той решил да направи бунт и да свали добрия цар от трона. Уговорил и други поданици. Лъжел как добрият цар изобщо не бил толкова добър и как, ако той, завистливият поданик, стане цар, нещата изобщо нямало да стоят така. 

Накратко, бунтът на завистливия поданик не успял и той и всички негови подръжници били изгонени от царството.

Завистливият поданик започнал да крои планове как да си отмъсти на добрия цар. Той знаел за слабостта му към хората и решил да го нарани, като ги отрови с лъжите си.

Речено-сторено. Те били излъгани и пренебрегнали всички съвети на добрия цар. Когато той разбрал това, бил много наранен и съкрушен. Но любовта му била по-силна от болката и изготвил план как да си върне любимите хора. 

Лъжата на завистливия поданик не само съкрушила сърцето на добрия цар, но и пленила душите на любите му хора.

По онова време (както и днес), за да се случи нещо хубаво, се искало жертва. Да жертваш нещо любимо, за да постигнеш нещо. Например да оставиш джиджания си телефон, за да бъдеш със семейството си, което днес го има, а утре?

Жертвата, която добрият цар трябвало да направи, била да пожертва своя любим син. Неговият син бил толкова готин, толкова добър. Бил “душата” на царството. Всички го обичали. Бил прекрасен. Добър. Весел. Смел. Могъщ. И най-красивият момък в цялото царство. Той също обичал любимите хора на татко му. Всеки ден бил с тях. Говорили си, докато се разхождали из прекрасната градина, в която живеели. Плували. Състезавали се кой ще направи най-бързо венец от цветя. Гонели се с пчелите. Галели лъвове. Опитомявали калинки и куп други юначества. Едва ли са правели мармалад от шипки, но и това ще го разберем, като питам автора на приказката. Били BFF – най-добри приятели форевъ’, демек. 

Този любим син също бил сломен от загубата на любимите си приятели. И не му трябвало и секунда време за размсисъл, за да каже, че той ще се принесе в жертва, за да бъдат спасени и изкупени от робството на завистливия поданик.

Отново речено-сторено. Любимият син отишъл в царството на завистливия поданик и се предал в ръцете на злите слуги, които до не отдавна били негови и на татко му поданици.

Преди да се предадае обаче, любимият син се разходил из царството на заядливия слуга. Видял неговите любими хора как страдат. Сърцето му се късало от тревога и скръб от мъките им и само любовта му към тях го накарала да остане твърд в решението да даде себе си в жертва, за да ги избави от ръката на злия слуга и да си ги върне в къщи при добрия цар. Каквото и да му коствало това. А то му коствало огромни болки, късане на месо, обиди и унижения, забиване на тръни в главата му, жажда до смърт, болки, които нито едно тяло не можело да понесе. На всичко това го подложил злия слуга, защото си мислел, че, като убие добрия син, всичко ще приключи и той ще стане велик. 

Убил го. И това била голямата му и последна грешка.

Добрият цар проронил сълза, която тежко се ударила в земята и прозвучала като тътен. Сърцето му глухо изръмжало. Земята потреперила. Бяха посегнали на любимия му син. 

Неговата смърт била начин да откупи душите на любимите си хора…

… … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … … …  

За да спази всички закони, след три дни царят съживил своя син. Това предизвикало небивал празник в царството. Всички се радвали и хвалели своя цар. А още по-голяма била радостта на всички, когато синът се прибрал при тях по-величествен и по-добър от всякога и им казал да се приготвят за най-големия празник – посрещането на любимите им хора. Да! Те идвали след него. А той избързал, за да приготви домовете им, трапезата и да прегърне татко си …

 

 

 

1

Печелбарство, гавра или що.3?

Posted by deni4ero on April 11, 2016 in лични |

Не съм и мислила, че това заглавие някога ще има продължение, но уви , дойде и третата му част. Първата е тук, втората е тук.

В първата се обяснява какво е едно специфично заболяване – левкемия и липсата на лекарства за него в България, причините за липсата му, както и действията, които сме предприели за набавянето им(неуспешни, благодарение на държавата България).

Във втората се обяснява как тогавашният министър на здравеопазването нагло излъга, че лекарства има. Разбира се, не беше осъден за това. Нито и по последващите му обвинения.

Днес съм, мека казано, бясна на Фонда за лечение за деца в чужбина, които освен да взимат некви заплати там някъде, не правят нищо друго. Нищо. Извинявам се на родителите, които са получили неговата подкрепа. Радвам се за тях. Но страдам за тези, които по субективна преценка, не могат сега да се радват на децата си.

Поводът за днешното ми огорчение е следната новина –  “Да обречеш на смърт 4-годишно момиче, защото има сестра” – може и да ви звучи зловещо, но това е истината за работата на Фонда. Толкова подвеждащо заглавие … За да бъде направена трансплантация, и то успешна, трябва да имам максимум съвпадение на костния мозък с този на пациента. (Едно от любимите ми деца герои – Тилия – нямаше този шанс – от брат, майка и баща нито един от тримата имаха пълно съвпадение … Но и те си останаха да чакат милостта на Фонда и не я дочакаха … )

Вижте, ако условията в България за една такава операция, както и последващите манипулации след нея, бяха на НИВО, никой родител нямаше да се натиска да търси чужди клиники, стотици хилиди левове, притеснения, разбиващи сърцата им дали “ако не бяха закъснели само с един час, щяха левкоцитите да са по-ниски, да не я боли, да е жива …”

Никой нямаше да си го причини. Никой нямаше да го причини на детенцето си …

Беше създадена група Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца, за да се фокусира и канализира цялата ни работа и енергия, доколкото можем като гражданско общество и загрижени родители и приятели да направим нещо. По време на борбата с тази безумица се свързахме и с покойната вече Теодора Захариева (изключителен човек). Наистина вярвах, че тя ще ги убеди да са по-човечни. Уви, отиде си без време … Много деца си отидоха без време …

Единствените отговори, които получавахме, бяха формални отговори от секретарката Соня Не-й-помня-фамилията как знаели за съществуващия проблем …

А иначе Любо днес трябваше да знае стихотворението “Аз съм българче”. Трудно ми е да го науча на “Аз съм българче и расна в дни велики в славно време …”

 

12

Аромат

Posted by deni4ero on April 5, 2016 in лични |

 

ЛюлякОбичам аромата на свежо – люляк, салата(магданоза в салатата, де), пилешки бутчета, живот …

С Деница набрахме малко люляк днес. Толкова ароматен … За секунди изпълни цялата стая … докато батето не си взе чесън … но, пък, и той влиза в графата пролет и свежо. Тъй като не съм добър фотограф, няма да ви снимам прекрасния букет, но ще се постарая да ви го опиша. Цветът му е плътно лилав. Наситено лилав. С нюанси. От онова лилаво, заради което се влюбваш в самия цвят лилаво и което знаеш с цялото си естествено, че ТОВА Е ЦВЕТЪТ!

Ароматът му е по същия начин завладяващ – топъл, нежен, разпръскващ из въздуха копнеж по онази вечност, за която си създаден.

 

За аромата от пресни краставици, магданоз и печени пилешки бутчета няма какво да ви говоря. В него можете сами да се ориентирате 🙂

Остана ароматът на живот. Ароматът, който носи живота. Мога още да си играя с думите, но замисляли сте се какъв е ароматът на вашия живот? А какъв бихте искали да бъде? От къде можете да си вземете ароматизатор? Предстои ни един велик празник – Велик Ден. Възкресение. Знам, че има хора, които се подготвят за него, като постят. Други се ограничават в правенето на различни неща. Хубави са тези неща. Обаче … ако липсва вярата в Този, Който е причината за този празник, имат ли те смисъл? И какъв аромат разнасят тогава?

Аз също постя понякога от неядене, от пиене на кафе, от правене неща, които се опитват да ме превземат и те да бъдат моя бог, вместо Бог да бъде моят Бог.

Но искам ароматът, с който ухае моят живот, да бъде аромат от вечността. Аромат, който ще стопли и който ще привлече сърцето ти към Бог – изворът на моя живот 🙂

2

15 февруари

Posted by deni4ero on February 16, 2016 in лични |

След като запознах децата с част от творчеството на TobyMac и те бидоха зарибени искам да ви попитам един въпрос – Знаете ли какъв ден е 15 февруари? Без да питате Гугъл 🙂

А знаете ли на черешова задушница какво се прави? Освен че се ядат череши, очевидно. А на Игнажден? Винаги се обърквам кога се ядеше сирене, кога се взимаше комка, кога трябваше да си сложа червен конец на ръката, за да ме подмине злото, с кой крак трябваше да прекрача прага си на излизане, за влизане тотално се изгубих, в кой ден не трябваше да пускам пералня, щото щяло да ми върви на … дори не помня на какво. И още – има международен ден на усмивката, на смеха, на прошката, на влюбените, на разлюбените, на пияните, не секретарките, на IT-тата, call center-овете дори имат цяла седмица ( 😉 ) , ден на труда, ден на спасението от бобри в задния двор, ден на русалки, ден на дяволи, пардон вси светии, ден на заробването  и безброй още дни. Не отричам, че има и хубави такива, които са повече за повдигане на настроението или хубавата българската думичка енерджайзър.

Но знаете ли какъв ден е 15-ти февруари 🙂 Ще ви помогна. Това е Международен ден на деца с онкохематологични заболявания. И няма лошо да не го знаете. Ще ми се хич да нямаше такъв ден, но го има. Той е направен, за да се честват онези малки герои, които са се сблъскали с тази болест и по един или друг начин са излезнали от нея.

Не го знаете, защото медиите не го говорят. Или, както живо се е позаинтересувала една журналистка – “Има ли скандал тука, има ли?”

К’во ше ми навират болни тъжни деца, които ше ми развалят вечерта тука с’я … Аз съм седн’ал тука да ям и да пия, да са веселА, те …

Не всички мислят така, разбира се. Но, за съжаление, отново са малцинство.

Е, вече го знаете, за това поне на този ден, можете да се помолите за тези деца и семействата им. Те имат нужда от това.

А знаехте ли, че всяка година в Москва се организират Олимпийски игри за деца с онкохематологични заболявания? … Мда … Отново няма лошо, че не знаете, но това е факт. Тази година нашите деца спечелиха много медали. И, когато се прибраха от Москва, на летището освен родителите им, никой не ги чакаше. Знаете ли защо? Точно така, прави сте – защото няма скандал.

Тъжна, тъжна държава …

0

Любов е, когато…

Posted by deni4ero on February 14, 2016 in лични |

Любов е, когато той пренебрегне своята почивка, за да си починеш ти.

Любов е, когато той простре прането… макар и артистично…

Любов е, когато той се съгласи да гледа слаб романтичен филм заради теб.

Любов е, когато той ти сготви най-вкусната супа евър.

Любов е, когато той вдигне чиниите след вечеря.

Любов е, когато ти се довери да караш децата му.

Любов е, когато децата ви те разсмиват и умиляват до сълзи.

Любов е, когато той се среше на път, ти жертвоготовно поправяш тази несправедливост, а той няма нищо против.

Любов е, когато Един Мъж вися на кръст заради теб, ти Му обърна гръб, но Той продължи да те обича.

Това е любовта.

Copyright © 2007-2017 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.