0

Мила

Posted by deni4ero on March 29, 2019 in лични |

Бяха изминали петнайсет години, откакто Госпожа Стояна почина. Мила продължаваше да живее в нейния дом, въпреки че майка ѝ отдавна се беше върнала и ѝ предлагаше удобствата на съвременния свят. Мила искаше да усеща всеки ден присъствието на достолепното бабе, което ѝ показа как се живее.

Всъщност Мила отдавна нямаше нужда да се държи за баба си. Тя беше попила всичко, което госпожа Стояна искаше да я научи. Самата тя вече беше пример за собствените ѝ момичета. Да. Мила имаше две дъщери. И двете бяха пълна противоположност една на друга. Колкото едната беше дръзка, умна, силна, толкова другата беше свита, чувствителна, нежна. И двете “познаваха” госпожа Стояна сякаш току-що си бяха пили какаото с нея. Мила говореше всеки ден на момичетата си за баба си.

Разбра, че е е прекалила с разказите, когато дръзката ѝ дъщеря се тросна един ден, обърна ѝ гръб и изръмжа през зъби: “Стига вече с тая Стояна! Писна ми да слушам за нея!”.

Мила нищо не каза, но шестнайсетгодишното ѝ аз потърка ръце самодоволно. Сега започваше интересното. “I’ve seen giants fall…” – прогърмя Lauren Daigle от стария грамофон на баба ѝ… “И стига вече с тоя грамофон…” – долетя ядосаният глас на младото момиче от другата стая – “влез в 21 век!”.

Мила даде време на момичето си да се успокои. Както и на себе си. Истината беше, че ѝ идеше да накаже малката бунтарка за постоянното ѝ сумтене, въртене на очи, пуфтене, но в момента, в който решеше да я накаже, виждаше себе си как се троскаше на баба си, как ѝ отговаряше и това укротяваше гнева ѝ. Госпожа Стояна ѝ беше показвала милост и нежност дори и в най-отвратителните ѝ моменти.

Мила взе чаша топло какао и влезе в стаята. Цялата стая беше изпълнена с напрежение. Младото момиче не искаше да се покори на майка си, не искаше и да признае, че майка ѝ е чудесен човек и стоеше в очакване за скандал. Вместо това тя усети аромата на топлата напитка, видя кроткото изражение на майка си и се обърка още повече. “Каква подла игра играе тази родителка? До сега не ѝ се е разминавало без конско или поредната лекция тип госпожа Стояна. Какво е намислила тази жена сега?”

Мила остави чашата на бюрото. Седна на леглото. Извади от джоба на гащеризона си телефон и слушалки, включи слушалките в телефона, пусна Remember на Lauren Daigle, сложи едната слушалка в ухото си, потупа мястото до себе си като покана към дъщеря ѝ да седне до нея и ѝ предложи другата слушалка: “Влизам в 21 век. Нали това искаше?” – усмихна се на недоумяващата си дъщеря и запя “I can’t stop thinking about Your goodness… I remember – You have always been faithful to me. I remember – even with my own eyes could not see… You were, always there there for me…”

Дъщеря ѝ прихна в смях и запя с нея…

2

Честит рожден ден, бебе!

Posted by deni4ero on March 22, 2019 in лични |

Здравей, малко бебе!

Днес ставаш на една година. Тя измина толкова бързо, че сякаш вчера се роди и докато се обърна, ти вече порасна.

В тази година научи много и все важни неща. За съжаление, първата ти думичка не е “мама”, както се предполага, че правят бебетата. Твоята първа смислена думичка е ням, ням. Чуеш ли, че става дума за ядене и започваш “ням, ням, ням, ням”. Можеше да вметваш по някое друго “мама” между другото. Просто идея…

“Мама”, бтв, казваш от няколко дни и си много смешна. Или го крещиш в див възторг, или ми се караш.

Като казах “караш”, да знаеш, че, когато се караш, приличаш на малка сърдита китайска продавачка. Изключително смешна!

Ходиш. Разбира се, че ходиш. Държиш се за мен с една ръка и с другата сочиш пътя. А, когато пълзиш, приличаш на Бебедзила.

Танцуваш. Пляскаш. Смееш се. Катериш се. Караш се. Сочиш с пръстче. Караш се, като ръкомахаш с пръстче. Пееш. Да. Татко ти те научи на една песничка и сега всички заедно пеем. Щракаш с пръсти в джазов ритъм. Толкова си смешна, Дария!

А, как лаеш по всичко, което мине покрай тебе! Куче, котка, кон, гълъб, плюшена мечка или бухал, ти лаеш ли, лаеш. Дори на един клон не му прощаваш.

Честит рожден ден, малка, сладка, пухкава, рошава Дария ❤

2

Приказка

Posted by deni4ero on January 1, 2019 in лични |

В едно далечно царство Господарство живеели крал Фею и неговата кралица. Те имали три малки дечица, които не били вече толкова малки. С изключение на най-малкото. Първата принцеса била Малката принцеса с най-блестяща красива черна къдрава коса. Младият принц бил вече порасналият принц Фею и от скоро си имали бебе принцесче, което ги радвало денонощно с малките къдрички като на малко фарисейче, ококорени очи, пухкави бузи и птеродактилски писъци, които принцесчето издавало в пристъпи на умилителна радост.

И така, през деня в двореца се чували бебешки кикот и птеродактилски звуци, а през нощта – кралското хъркане на крал Фею.

Наскоро в царството Господарство празнували голям празник и кралят и кралицата чули как много от техните поданици обещавали, че ще станат по-дебели, по-щастливи и по-руси. Но нещо мъчело ума на добрата стара кралица. Тя знаела от собствен опит, че такива обещания са мъчно нещо. Изисквали всекидневни усилия и упражнения, което често водело до изтощение и до неизпълнение на поетите обещания. Много малко хора имали волята да ги изпълнят. Дори кралицата виждала как тези мили хора ставали роби на тези неизпълнени обещания, прегърбвали се, блясъкът на лицето им се изгубвал и започвали да си тътрят краката, затиснати от товара на неизпълнената дума.

Добрата стара кралица не обичала да обещава неща, които не можела да изпълни. Децата й често негодували за това, но как да намери еднорог?! Не, че са искали еднорог (и слава Богу!) или (“Госпожо Мамо, като отидем на небето при Исус, искам Той да ми даде две сили – едната да владея метала, другата-не-я-помня-вече. Може, нали, мамо?”) , но точно толкова неизпълними неща са искали и Малката принцеса с най-блестяща красива черна къдрава коса и малкият принц Фею.

И тежки мисли налегнаха госпожа майката Нейно кралско величество. И тя така на два пъти си беше поставила неизпълними цели. Второто беше, когато реши, че ще спре да яде течен шоколад. Да. Крал Фею много се смя. Тя се опита. Наистина се опита. Дори наказа шоколада в хладилника. Скри го. Но той й шептеше всеки ден. На третия ден добрата стара кралица се извини на шоколада и го прибра на топло. Сега госпожата майка не прави грандиозни планове. А планове, с които да преживее деня с вярата в нейния Бог. Да научи децата си на необходимите за живот неща. Да ги опази живи. Да им предаде вярата си. Да яде по-малко шоколад. Но вече не го оповестява гръмко от двореца, а се старае да живее тихо и благочестиво.

Това е поуката от днешната приказка. Не давай обещания, които не можеш да изпълниш и не ставай роб на устата си.

0

Rebel heart

Posted by deni4ero on October 22, 2018 in лични |

В тъмнината прозвуча спокойна музика и моментално се пренесе на онова място, което си беше само тяхно и на никой друг. Неусетно  денят беше отстъпил място на нощта и отново беше време за отмора. Сега цялото й същество пееше песента, която я беше събуждала дни на ред:

Lord, I offer up this rebel heart. So stubborn and so restless from the start. I don’t wanna fight You anymore, So take this rebel heart and make it Yours.

“… Чудно е как предлагаме на Бог най-лошото от себе си и искаме Той да го приеме, изчисти и да го пази…” – мислите препускаха заедно с песента и преклонението: “… I  give it over to You and now this rebel heart belongs to You. Oh, take my life and let it be Yours…”, но знаеше, че никога няма да бъде отхвърлена, изгонена, оставена. Напротив, точно обратното – беше чакана с нетърпение и вълнение да се отпусне в Неговата почивка и да предаде this rebel heart… 

0

Поглед на горе

Posted by deni4ero on October 14, 2018 in лични |

Днес нашето семейство присъстваше на много красиво представяне на току-що издадената книга на скъп приятел – Дарето Ялъмова. Заглавието на книгата е точно толкова дълбоко и те кара да се замислиш, както и всеки един разговор с нея. “Поглед на горе”. Книга, събрала в себе си съкровените късчета душа, обгърнати с любов, поднесени в романтична обстановка.

Много ми е развълнувано за нея, защото в днешно време да се издаде книга не е никак лесно. Развълнувано ми е, защото е издадена ценна книга. Книга, която може да ти помогне да се самоусъвършенстваш много повече от всеки учебник по самоусъвършенстване, защото те кара да се заровиш и в най-дълбоките дебри на душата си и да извадиш от там най-доброто.

Благодарна съм, че имам Дарето в живота си като приятел!

Пожелавам си да присъствам на повече подобни представяния на стойностни книги. Пожелавам го на всеки!

0

Мама

Posted by deni4ero on October 2, 2018 in лични |

Минаха 14 години, откакто те няма, а липсата ти се усеща точно толкова силно, колкото и първия ден, след като си отиде. И в определени моменти тежи повече от всичко. 

Дълго време не си позволявах да мисля за теб, за да не страдам и истината е, че времето не лекува.

Липсва ми времето, когато сядахме на вратата и си говорехме и смеехме. Или просто си мълчахме. Липсват ми моментите, когато те чувах как си тананикаш в другата стая. Липсва ми времето, в което сядахме на пейката в градината да си починеш. Липсват ми моментите, когато със сестра ми се шегувахме с теб. Помниш ли как си беше сложила очилата в хладилника и обвини нас, че сме ги скрили? Колко майтап отнесе после, като ги намери…

Животът е различен сега. Щеше да ти хареса. Ти обичаш промяната. Нямаше да имаш време за пенсионерски почивки покрай внуците си. Щеше да се фукаш с тях наляво и надясно. И с право. Много са яки и тримата.

Липсваш ми, маме…

0

Highs and lows

Posted by deni4ero on July 12, 2018 in лични |

В края на днес и началото на утре. Когато си толкова уморен, че всичко в теб тупти от болка. Когато си се борил с чудовища, скрити в сенките. Когато си преборил “жегата” на деня. Когато си бил “горе” и когато си бил “долу” – Lord, You are faithful through it all. You’re too good to let me go

Highs & lows

When it feels like the dark

Lingers longer than the night

When the shadows feel like giants

Are You chasing me down?

Tell me where could I run

From Your light, where could I hide

Hemmed within Your precious thoughts

There’s no hiding from Your love

 

Highs and lows

Lord, You’re with me either way it goes

Should I rise or should I fall?

 

Even so

Lord, Your mercy is an even flow

You’re too good to let me go

 

Should I dance on the heights

Or make my bed among the depths

Your mercy waits at every end

Like You planned it from the start

Should the dawn come with wings

Or find me far-side of the sea

There Your hand still fastens me

Ever closer to Your heart, oh

 

Highs and lows

Lord, You’re with me either way it goes

Should I rise or should I fall?

 

Even so

Lord, Your mercy is an even flow

Should I rise or should I fall?

You are faithful through it all

You’re too good to let me go

 

Highs and lows

You surround me either way it goes

Should I rise or should I fall?

Lord, You’re with me through it all, oh

 

Highs and lows

In the rhythms of Your grace I know

Should I rise or should I fall?

You are faithful through it all

And You’re too good to let me go

0

Random thoughts

Posted by deni4ero on June 29, 2018 in лични |

Раздел Малките радости на майката:

1. Да отвориш очи и да видиш, че бебето се усмихва на сън. Безценно.

2. Надиграх бебето в собсвената му игра. Завих го, без да се усети, точно, когато си мислеше, че е спечелило и ще спи отвито. (Най-вероятно така си е мислело. Самодоволната му усмивка го издава. )

3. Много обичам, когато слънцето си намери път сред облаците. Сега е такъв момент. Стоя срещу него благодарна. Красиво е. Няколко лъчи докосват предното стъкло на една кола и светлината се отразява в очите ми. Отново е лято. И вече няма да си мисля, че е октомври и ама, кога свърши тази година, бе.

4. Сега вече знам защо Любо толкова много гледаше Мечо Пух и Сие. Подготвял се е за кукления театър, който ще изнася на бебето. Онзи ден един час пя, игра, забавляваше бебето и майка му… А бебето седеше облегнато в огромния плюшен лъв, гледаше ококорено и току подритваше. Дано Любо да не реши да й играе Star wars.

5. Бебето и Любо май вече са много гъсти. По средата на съня си бебето реши, че ще се събуди. Докато се правех на baby whisperer, Любо в другата стая разиграваше нова сценка (от Star wars, да). Бебето започваше да поддава на моя чар и умения и заспа. Уж, дълбоко. В този момент Любо, явно, е изпаднал в беда в играта си и извиква: “Помооощ!”, бебето отвори очи и веднага изтича на ум при него. Толкова с моя чар, умения и прякори. Ето го бебето – пак се усмихва, докато спи (и лекичко грухти). Аз съм благословена майка.

0

Харесвам

Posted by deni4ero on June 21, 2018 in лични |

Харесвам как обичаш.

Силно.

Стилно.

Пламенно.

Спокойно.

Бурно.

Кротко.

Убеждаващо.

Красиво.

Търпеливо.

Гневно.

Умиряващо.

Вълшебно.

Нежно.

Възстановяващо.

Вдъхновяващо.

Мълчаливо.

Разрошено.

Уханно.

Прекрасно.

Жадно.

Влюбено.

До край. Дори до смърт на кръст

Обичам как обичаш.

 

 

 

5

Хитрите бебета

Posted by deni4ero on April 26, 2018 in лични |

Има няколко вида хюмъни. Възрастни, тийнейджъри, които са два подвида – пубери и непубери, деца и бебета.

Възрастните хюмъни на моменти са изключително досадни. Но на моменти. В повечето случаи са сладки, обичливи хора, чиято цел в живота е да стъжняват живота на тийнейджърите. Шегувам се.

Основно занимание на тийнейджърите е да въртят очи (или да айролват, както е модерно сред тях да се говори) на родителите и учителите си. Понякога и на случайни възрастни, които са попаднали под взора им.

Хюмъни деца са очарователни бърборковци, които те затрупва с още по-очарователни бисери.

А хюмъните бебета са умилително сладки. И хитри. Много хитри. Крият своята хитрост зад дебели бузи, ококорени очи,  пухкави бутчета и ръчички и рошав перчем.

“Как така хитри?” ще възкликнете вие и ще сте прави, но аз ще ви докажа, че не греша.

Взимаме едно произволно бебе, което ви казва,  че му се спи. “Спи ти се, разбира се!” отзовавате се вие и започвате борбата. Пеете песни, танцувате, като се изморите, само се полюшвате като моряк на вахта и виждате как бебето хюмън се отпуска в ръцете ви блажено. С усмивка на победител се отправяте към бебешкото легълце, когато малкият хюмън ви изпържва с ококоре поглед. Разсмивате се благосклонно на тази малка плава усмивка, която прочитате в погледа му и продължавате с приспиването. Омръзва ви да обикаляте около масата, затова излизате на двора. Вече е тъмно, но луната толкова ясно е осветила всичко,  че няма нужда от лампа. Показвате с възхита луната и звездите на бебето, обяснявате за тях, а то гледа с ей такива големи очи. Влизате вътре, бебето отново се отпуска и вие си мислите  че сте голямата работа. Но резултатът от вашето люляне и среднощен урок е ококорени очи. С натежали ръце и очи, омачкано самочувствие на повелител на бебета хюмъни, пристъпвате за трети път към приспиване. Най-накрая бебето се предава и ви позволява да го сложите в легълцето му. С краткия ви триумф до тук. Чувате зад гърба си сладкото нахилено гукане и свистенето на въздуха от серия ритници. Резултатът е 3 : 0 за бебето.

Иска ви се да се свиете в някой ъгъл и да плачете, но тогава бебето хюмън се смилява над вас и заспива.

Айде, кажете сега, че не били хитри.

Copyright © 2007-2019 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.