0

Highs and lows

Posted by deni4ero on July 12, 2018 in лични |

В края на днес и началото на утре. Когато си толкова уморен, че всичко в теб тупти от болка. Когато си се борил с чудовища, скрити в сенките. Когато си преборил “жегата” на деня. Когато си бил “горе” и когато си бил “долу” – Lord, You are faithful through it all. You’re too good to let me go

Highs & lows

When it feels like the dark

Lingers longer than the night

When the shadows feel like giants

Are You chasing me down?

Tell me where could I run

From Your light, where could I hide

Hemmed within Your precious thoughts

There’s no hiding from Your love

 

Highs and lows

Lord, You’re with me either way it goes

Should I rise or should I fall?

 

Even so

Lord, Your mercy is an even flow

You’re too good to let me go

 

Should I dance on the heights

Or make my bed among the depths

Your mercy waits at every end

Like You planned it from the start

Should the dawn come with wings

Or find me far-side of the sea

There Your hand still fastens me

Ever closer to Your heart, oh

 

Highs and lows

Lord, You’re with me either way it goes

Should I rise or should I fall?

 

Even so

Lord, Your mercy is an even flow

Should I rise or should I fall?

You are faithful through it all

You’re too good to let me go

 

Highs and lows

You surround me either way it goes

Should I rise or should I fall?

Lord, You’re with me through it all, oh

 

Highs and lows

In the rhythms of Your grace I know

Should I rise or should I fall?

You are faithful through it all

And You’re too good to let me go

0

Random thoughts

Posted by deni4ero on June 29, 2018 in лични |

Раздел Малките радости на майката:

1. Да отвориш очи и да видиш, че бебето се усмихва на сън. Безценно.

2. Надиграх бебето в собсвената му игра. Завих го, без да се усети, точно, когато си мислеше, че е спечелило и ще спи отвито. (Най-вероятно така си е мислело. Самодоволната му усмивка го издава. )

3. Много обичам, когато слънцето си намери път сред облаците. Сега е такъв момент. Стоя срещу него благодарна. Красиво е. Няколко лъчи докосват предното стъкло на една кола и светлината се отразява в очите ми. Отново е лято. И вече няма да си мисля, че е октомври и ама, кога свърши тази година, бе.

4. Сега вече знам защо Любо толкова много гледаше Мечо Пух и Сие. Подготвял се е за кукления театър, който ще изнася на бебето. Онзи ден един час пя, игра, забавляваше бебето и майка му… А бебето седеше облегнато в огромния плюшен лъв, гледаше ококорено и току подритваше. Дано Любо да не реши да й играе Star wars.

5. Бебето и Любо май вече са много гъсти. По средата на съня си бебето реши, че ще се събуди. Докато се правех на baby whisperer, Любо в другата стая разиграваше нова сценка (от Star wars, да). Бебето започваше да поддава на моя чар и умения и заспа. Уж, дълбоко. В този момент Любо, явно, е изпаднал в беда в играта си и извиква: “Помооощ!”, бебето отвори очи и веднага изтича на ум при него. Толкова с моя чар, умения и прякори. Ето го бебето – пак се усмихва, докато спи (и лекичко грухти). Аз съм благословена майка.

0

Харесвам

Posted by deni4ero on June 21, 2018 in лични |

Харесвам как обичаш.

Силно.

Стилно.

Пламенно.

Спокойно.

Бурно.

Кротко.

Убеждаващо.

Красиво.

Търпеливо.

Гневно.

Умиряващо.

Вълшебно.

Нежно.

Възстановяващо.

Вдъхновяващо.

Мълчаливо.

Разрошено.

Уханно.

Прекрасно.

Жадно.

Влюбено.

До край. Дори до смърт на кръст

Обичам как обичаш.

 

 

 

5

Хитрите бебета

Posted by deni4ero on April 26, 2018 in лични |

Има няколко вида хюмъни. Възрастни, тийнейджъри, които са два подвида – пубери и непубери, деца и бебета.

Възрастните хюмъни на моменти са изключително досадни. Но на моменти. В повечето случаи са сладки, обичливи хора, чиято цел в живота е да стъжняват живота на тийнейджърите. Шегувам се.

Основно занимание на тийнейджърите е да въртят очи (или да айролват, както е модерно сред тях да се говори) на родителите и учителите си. Понякога и на случайни възрастни, които са попаднали под взора им.

Хюмъни деца са очарователни бърборковци, които те затрупва с още по-очарователни бисери.

А хюмъните бебета са умилително сладки. И хитри. Много хитри. Крият своята хитрост зад дебели бузи, ококорени очи,  пухкави бутчета и ръчички и рошав перчем.

“Как така хитри?” ще възкликнете вие и ще сте прави, но аз ще ви докажа, че не греша.

Взимаме едно произволно бебе, което ви казва,  че му се спи. “Спи ти се, разбира се!” отзовавате се вие и започвате борбата. Пеете песни, танцувате, като се изморите, само се полюшвате като моряк на вахта и виждате как бебето хюмън се отпуска в ръцете ви блажено. С усмивка на победител се отправяте към бебешкото легълце, когато малкият хюмън ви изпържва с ококоре поглед. Разсмивате се благосклонно на тази малка плава усмивка, която прочитате в погледа му и продължавате с приспиването. Омръзва ви да обикаляте около масата, затова излизате на двора. Вече е тъмно, но луната толкова ясно е осветила всичко,  че няма нужда от лампа. Показвате с възхита луната и звездите на бебето, обяснявате за тях, а то гледа с ей такива големи очи. Влизате вътре, бебето отново се отпуска и вие си мислите  че сте голямата работа. Но резултатът от вашето люляне и среднощен урок е ококорени очи. С натежали ръце и очи, омачкано самочувствие на повелител на бебета хюмъни, пристъпвате за трети път към приспиване. Най-накрая бебето се предава и ви позволява да го сложите в легълцето му. С краткия ви триумф до тук. Чувате зад гърба си сладкото нахилено гукане и свистенето на въздуха от серия ритници. Резултатът е 3 : 0 за бебето.

Иска ви се да се свиете в някой ъгъл и да плачете, но тогава бебето хюмън се смилява над вас и заспива.

Айде, кажете сега, че не били хитри.

3

Posted by deni4ero on March 26, 2018 in лични |

Беше една от последните мартенски нощи, когато дъждът кротко се изливаше. Вече всички спяха. Пусна си музика и в тишината зазвуча топлия тембър на Lauren Daigle с “First”. Всички болки по тялото й си заслужаваха радостта, която спеше до нея. Както и другите две радости, които спяха в дома ù. Мислите я отведоха при тях. За началото и голямата борба да се роди първата голяма радост. Като че ли имаше огромна съпротива от някого тя да се появи на бял свят. Сякаш беше огромна опасност за този някой. Мислите се превърнаха в молитви с текста на песента: “First I wanna seek You. First I wanna keep You. More than anything I want I want you. Before I speak a word let me hear Your voice  And in the midst of pain let me feel Your joy.” Вече звучеше “Loyal” – Your love is loyal… Your love remains unshaken. So constant, so perfect… Your love is loyal. More faithful than the raising sun… ” Толкова вярна! Обичаше уюта на Твоята любов. И отново беше благодарна за спокойствието и топлината, в които беше наредил живота им.

В Псалом 37:3 – 4 се казва: “Уповай на Господа и върши добро; така ще населиш земята и ще се храниш с увереност. Весели се също така в Господа и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти.”

Всичко в живота й до момента потвърждаваше тези думи.

Нощта се изнизваше заедно със силите й, но този нов живот, който им беше подарен и спеше кротко, сякаш даваше от онези Негови вълшебни сили.

2

Факти за бременни

Posted by deni4ero on February 26, 2018 in лични |

Може би повечето хора са запознати с емоционалните промени, които настъпват в бременната жена, породени от промяната на хормоналните нива в организма им.

За тези, които не са запознати, ще ви подскажа няколко:

– Бременните жени много обичат да им се казва как не е останало.

– Бременните жени много обичат да им се казва  как не е дошъл моментът за раждане, защото коремът им още не е паднал.

– Бременните жени много обичат да им се казва как може в деветия месец да повръщат, когато във всички умни книги, списания за бременни и bgmama се казва ясно и категорично, че този период трае само първите два-три месеца

– На бременните жени им идва да прегризят вените на преждеговорящите.

 

1

Размисли по Пътя

Posted by deni4ero on February 7, 2018 in лични |

Изключително съм щастлива и благодарна, че имам възможността да държа в ръцете си книжното бижу “Размисли по Пътя” с автор Людмил Ятански.

Той е познат на блоговото пространство. Можете да го откриете в yatanski.blogspot.com.

Когато го открих преди няколко години, бях очарована от лекия начин, по който се чете всеки негов пост. Темите, по които пише, са темите от ежедневието ни, но през по-различна гледна точка – гледната точка на човек, който познава своя Творец, който се наслаждава на това познанство и който задълбава всеки ден в него.

Постовете са написани с мъдрост и са по детски чисти. Карат те да се замислиш за най-обикновени на вид неща, но, всъщност, са толкова дълбоки. Като, например, замисляли ли сте се, когато ви докосне една вълна и ви обгърне какво се случва? Хубаво ви е, радвате се, наслаждавате се на допира на водата и чакате следващата. Да, а, всъщност, това, което се случва…  може да го намерите в блога. Постът се казва “Докосване” 🙂

Шегувам се, ще ви кажа, защото е много яко. Това, което се случва, е нещо невероятно – вашият Творец ви прегръща. Представяте ли си? И е толкова мило и усмихващо, и истинско…

И сега имам възможността да се радвам на всичко това и в хартиен вариант!

Благодаря за откровенията и вдъхновението, пастир Ятански!

4

Ден 211-ти

Posted by deni4ero on January 20, 2018 in лични |

Ден 211-ти от бременността: Бебето прави мексиканска вълна. Или организира някакъв сорт боеве, в които участва активно. Очевидно ще е дейна личност. Отстоява се. Няма лошо. Стига да не го правеше в ТРИ ПРЕЗ НОЩТА!

Втори факт: все още съм потресена, че бебето не обича шоколад. Дори и през нощта.

0

Размисли

Posted by deni4ero on January 4, 2018 in лични |

По повод ратификацията на Истанбулската конвенция и спорната част от нея за “социалния пол”. В оригиналния текст на английски пишело gender, а не sex.

Игра на думи.

Играта на думи се използва, когато искаш да прикриеш истината и да използваш нещо не по предназначението, за което е създадено.

Точно, както дяволът постъпи в началото. Заигра се с думите, които Бог каза.

 

0

Рождество е

Posted by deni4ero on December 21, 2017 in лични |

Рождество е.

И като традиция по цял ден сме заливани с лоши и трагични новини. Убиват деца по пътищата, обричат болни на смърт без право на адекватно(алтернативно лечение)…  По този повод днес ще се гласува отпадането на този мораториум. И Цветан Цветанов смело и с огорчение дори заявява как опозицията е създала изкуствено напрежение сред обществото с настояването си той да отпадне. Доста арогантно изказване, когато първите, които скочиха против това безумие, бяха обществото в лицето на хора, работещи в здравеопазването с хора, а не с бумащина и познават болката от първо лице, родители на болни от тежки или неизлечими болести деца, самите болни, които имат нужда от алтернативно лечение, а не от генерици, които не вършат работа. Не можеш да кажеш на болния, чиято надежда е във всичко измислено до момента: “Еми, не мога да те лекувам. Измислихме закон за това. Искам, ама нямам желание. Или, знаеш ли к’во, ще направя проверка и ако в 1/3 от страните в ЕС се използва това лечение и аз ще те лекувам… Абе, знаеш ли какво се сещам, още по-добро – ще направя комисия, която да реши дали да те лекува, или не.”

И всичко това на фона на наближаващия празник, който е символ на надеждата, че нещата ще се подобряват. Че болните ще оздравяват, слепите ще проглеждат, бедните ще забогатеят, копнеещите за дом, семейство, бебе, топлинка, ще намерят своето място, уют и утеха.

В този ред на мисли, ако Рождество е прегръдка, кого ще прегърнеш днес? На кого ще подариш част от себе си и ще му дадеш надеждата, която Христос донесе, идвайки смирен при нас, твърдоглавите и коравосърдечни хора? Пред кого ще се смириши ще му отделиш пет минути от времето си ще му вдъхнеш куража да продължи да живее и да се бори? За кого ще бъдеш ароматът живот днес?

Copyright © 2007-2018 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.