5

Хитрите бебета

Posted by deni4ero on April 26, 2018 in лични |

Има няколко вида хюмъни. Възрастни, тийнейджъри, които са два подвида – пубери и непубери, деца и бебета.

Възрастните хюмъни на моменти са изключително досадни. Но на моменти. В повечето случаи са сладки, обичливи хора, чиято цел в живота е да стъжняват живота на тийнейджърите. Шегувам се.

Основно занимание на тийнейджърите е да въртят очи (или да айролват, както е модерно сред тях да се говори) на родителите и учителите си. Понякога и на случайни възрастни, които са попаднали под взора им.

Хюмъни деца са очарователни бърборковци, които те затрупва с още по-очарователни бисери.

А хюмъните бебета са умилително сладки. И хитри. Много хитри. Крият своята хитрост зад дебели бузи, ококорени очи,  пухкави бутчета и ръчички и рошав перчем.

“Как така хитри?” ще възкликнете вие и ще сте прави, но аз ще ви докажа, че не греша.

Взимаме едно произволно бебе, което ви казва,  че му се спи. “Спи ти се, разбира се!” отзовавате се вие и започвате борбата. Пеете песни, танцувате, като се изморите, само се полюшвате като моряк на вахта и виждате как бебето хюмън се отпуска в ръцете ви блажено. С усмивка на победител се отправяте към бебешкото легълце, когато малкият хюмън ви изпържва с ококоре поглед. Разсмивате се благосклонно на тази малка плава усмивка, която прочитате в погледа му и продължавате с приспиването. Омръзва ви да обикаляте около масата, затова излизате на двора. Вече е тъмно, но луната толкова ясно е осветила всичко,  че няма нужда от лампа. Показвате с възхита луната и звездите на бебето, обяснявате за тях, а то гледа с ей такива големи очи. Влизате вътре, бебето отново се отпуска и вие си мислите  че сте голямата работа. Но резултатът от вашето люляне и среднощен урок е ококорени очи. С натежали ръце и очи, омачкано самочувствие на повелител на бебета хюмъни, пристъпвате за трети път към приспиване. Най-накрая бебето се предава и ви позволява да го сложите в легълцето му. С краткия ви триумф до тук. Чувате зад гърба си сладкото нахилено гукане и свистенето на въздуха от серия ритници. Резултатът е 3 : 0 за бебето.

Иска ви се да се свиете в някой ъгъл и да плачете, но тогава бебето хюмън се смилява над вас и заспива.

Айде, кажете сега, че не били хитри.

3

Posted by deni4ero on March 26, 2018 in лични |

Беше една от последните мартенски нощи, когато дъждът кротко се изливаше. Вече всички спяха. Пусна си музика и в тишината зазвуча топлия тембър на Lauren Daigle с “First”. Всички болки по тялото й си заслужаваха радостта, която спеше до нея. Както и другите две радости, които спяха в дома ù. Мислите я отведоха при тях. За началото и голямата борба да се роди първата голяма радост. Като че ли имаше огромна съпротива от някого тя да се появи на бял свят. Сякаш беше огромна опасност за този някой. Мислите се превърнаха в молитви с текста на песента: “First I wanna seek You. First I wanna keep You. More than anything I want I want you. Before I speak a word let me hear Your voice  And in the midst of pain let me feel Your joy.” Вече звучеше “Loyal” – Your love is loyal… Your love remains unshaken. So constant, so perfect… Your love is loyal. More faithful than the raising sun… ” Толкова вярна! Обичаше уюта на Твоята любов. И отново беше благодарна за спокойствието и топлината, в които беше наредил живота им.

В Псалом 37:3 – 4 се казва: “Уповай на Господа и върши добро; така ще населиш земята и ще се храниш с увереност. Весели се също така в Господа и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти.”

Всичко в живота й до момента потвърждаваше тези думи.

Нощта се изнизваше заедно със силите й, но този нов живот, който им беше подарен и спеше кротко, сякаш даваше от онези Негови вълшебни сили.

2

Факти за бременни

Posted by deni4ero on February 26, 2018 in лични |

Може би повечето хора са запознати с емоционалните промени, които настъпват в бременната жена, породени от промяната на хормоналните нива в организма им.

За тези, които не са запознати, ще ви подскажа няколко:

– Бременните жени много обичат да им се казва как не е останало.

– Бременните жени много обичат да им се казва  как не е дошъл моментът за раждане, защото коремът им още не е паднал.

– Бременните жени много обичат да им се казва как може в деветия месец да повръщат, когато във всички умни книги, списания за бременни и bgmama се казва ясно и категорично, че този период трае само първите два-три месеца

– На бременните жени им идва да прегризят вените на преждеговорящите.

 

1

Размисли по Пътя

Posted by deni4ero on February 7, 2018 in лични |

Изключително съм щастлива и благодарна, че имам възможността да държа в ръцете си книжното бижу “Размисли по Пътя” с автор Людмил Ятански.

Той е познат на блоговото пространство. Можете да го откриете в yatanski.blogspot.com.

Когато го открих преди няколко години, бях очарована от лекия начин, по който се чете всеки негов пост. Темите, по които пише, са темите от ежедневието ни, но през по-различна гледна точка – гледната точка на човек, който познава своя Творец, който се наслаждава на това познанство и който задълбава всеки ден в него.

Постовете са написани с мъдрост и са по детски чисти. Карат те да се замислиш за най-обикновени на вид неща, но, всъщност, са толкова дълбоки. Като, например, замисляли ли сте се, когато ви докосне една вълна и ви обгърне какво се случва? Хубаво ви е, радвате се, наслаждавате се на допира на водата и чакате следващата. Да, а, всъщност, това, което се случва…  може да го намерите в блога. Постът се казва “Докосване” 🙂

Шегувам се, ще ви кажа, защото е много яко. Това, което се случва, е нещо невероятно – вашият Творец ви прегръща. Представяте ли си? И е толкова мило и усмихващо, и истинско…

И сега имам възможността да се радвам на всичко това и в хартиен вариант!

Благодаря за откровенията и вдъхновението, пастир Ятански!

4

Ден 211-ти

Posted by deni4ero on January 20, 2018 in лични |

Ден 211-ти от бременността: Бебето прави мексиканска вълна. Или организира някакъв сорт боеве, в които участва активно. Очевидно ще е дейна личност. Отстоява се. Няма лошо. Стига да не го правеше в ТРИ ПРЕЗ НОЩТА!

Втори факт: все още съм потресена, че бебето не обича шоколад. Дори и през нощта.

0

Размисли

Posted by deni4ero on January 4, 2018 in лични |

По повод ратификацията на Истанбулската конвенция и спорната част от нея за “социалния пол”. В оригиналния текст на английски пишело gender, а не sex.

Игра на думи.

Играта на думи се използва, когато искаш да прикриеш истината и да използваш нещо не по предназначението, за което е създадено.

Точно, както дяволът постъпи в началото. Заигра се с думите, които Бог каза.

 

0

Рождество е

Posted by deni4ero on December 21, 2017 in лични |

Рождество е.

И като традиция по цял ден сме заливани с лоши и трагични новини. Убиват деца по пътищата, обричат болни на смърт без право на адекватно(алтернативно лечение)…  По този повод днес ще се гласува отпадането на този мораториум. И Цветан Цветанов смело и с огорчение дори заявява как опозицията е създала изкуствено напрежение сред обществото с настояването си той да отпадне. Доста арогантно изказване, когато първите, които скочиха против това безумие, бяха обществото в лицето на хора, работещи в здравеопазването с хора, а не с бумащина и познават болката от първо лице, родители на болни от тежки или неизлечими болести деца, самите болни, които имат нужда от алтернативно лечение, а не от генерици, които не вършат работа. Не можеш да кажеш на болния, чиято надежда е във всичко измислено до момента: “Еми, не мога да те лекувам. Измислихме закон за това. Искам, ама нямам желание. Или, знаеш ли к’во, ще направя проверка и ако в 1/3 от страните в ЕС се използва това лечение и аз ще те лекувам… Абе, знаеш ли какво се сещам, още по-добро – ще направя комисия, която да реши дали да те лекува, или не.”

И всичко това на фона на наближаващия празник, който е символ на надеждата, че нещата ще се подобряват. Че болните ще оздравяват, слепите ще проглеждат, бедните ще забогатеят, копнеещите за дом, семейство, бебе, топлинка, ще намерят своето място, уют и утеха.

В този ред на мисли, ако Рождество е прегръдка, кого ще прегърнеш днес? На кого ще подариш част от себе си и ще му дадеш надеждата, която Христос донесе, идвайки смирен при нас, твърдоглавите и коравосърдечни хора? Пред кого ще се смириши ще му отделиш пет минути от времето си ще му вдъхнеш куража да продължи да живее и да се бори? За кого ще бъдеш ароматът живот днес?

0

Ден 150

Posted by deni4ero on November 22, 2017 in лични |

Ден 150-ти от бременност No. 3:

Вече мога да слагам малки предмети върху корема си.  Бебето е във възторг и рита ентусиазирано.

 

0

Risen

Posted by deni4ero on April 16, 2017 in лични |

 

Тези пирони бяха за мен. За теб. Но Той позволи да приковат Него, за да не страдам аз. За да не страдаш ти. Моят Исус възкръсна. За да мога аз да живея. И ти да живееш. Издържа жестоката физическа болка. Но издържа и жестоката душевна болка. Всъщност, тази душевна болка продължаваме да Му я нанасяме всеки ден с неверието си, с обръщането на гръб към протегнатата Му ръка, с нежеланието да Му дадем малкото ни сърдито, изцапано сърце, което Той да замени с ново, чисто, любвеобилно сърце. 

И, виждате ли, въпреки всекидневното ни отхвърляне на протегнатата Му ръка, Той продължава да Ни обича. Не се държи като четвъртокласничка, която само сумти и върти очи, защото не става на Неговото. Само търпеливо чака. 

Обичам да се разхождам в Стария град. Особено сега през пролетта. Има една определена ограда, която скрива това, което е зад нея. Самата стена е цялата боядисана в бяло, с дървена врата и е поддържана. С цялата прелест на избухващата пролет – прекрасно зелена трева, корони на дървета, окичени с истинско зелено. Гледка мечта. Един ден минавах отстрани на тази стена и какво беше разочарованието ми, когато любопитно надникнах, за да видя дали и отвътре е толкова красиво и уютно като отвън. Уви, една част от стената беше разбита, беше занемарено и пълно с боклуци. Никаква грижа. Нищо. Изоставено. 

Неволно направих аналог с душата си. С такова състояние ли е? Отвън съм почти перфектна, а отвътре е изоставено и мръсно? Знам, че полагам грижи за душата си и не изглежда така, защото не обръщам гръб на Исус. Или поне се старая.

А ти? В какво състояние е душата ти? Ако е разхвърляна, просто хвани протегнатата ръка, която беше прободен за теб и мен 🙂 

 

Read more…

6

Денят на Нутела у Канелови

Posted by deni4ero on February 7, 2017 in лични |

Вчера беше Денят на Нутела. Знаете, има дни за всичко напоследък. Дано само не измислят ден на шкембе чорбата! Дано!

Любимото ми семейство (не, че имам нелюбимо) се беше погрижило да ме изненада с буркан Нутела, опакован с червена панделка. 

Много мило, нали?

Да продължим нататък.

Батето с усмивка ми показва скрития буркан, опакован с червена панделка от Деница и се провиква към Дени, която в това време е със слушалки на ушите и най-вероятно пак гледа Крис Захариев:

 – Дени, айде да подариш на мама шоколада. – сякаш аз не присъствам в стаята. Шок.

 – Ти й го подари. – извиква в отговор тя. Разбира се, че трябва да вика, тя е със слушалки върху ушите. Тотален шок.

 

Покъртителна романтика 😀

Честит ден на Нутела!

Copyright © 2007-2018 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.