0

Небесен боулинг

Posted by deni4ero on June 17, 2019 in лични |

Чухте ли гръмотевиците преди малко? Еми, не бяха гръмотевици. Разбирам, че за незапознатото ухо може и да звучи като гръмотевица, но, всъщност, беше поредната игра на боулинг между ангелите в Горната земя. Сами разбирате, че няма как да сбъркам, тъй като и друг път съм ви предавала спортни събития от Небесата. Тогава, обаче, ангелите си бяха организирали Регата.

Но да се върнем към днешната среднощна боулинг среща.

Всеки път, когато чувате гръмотевица, всъщност, чувате търкалянето на боулинг топките, които са огромни камъни. Представихте ли си ги? А, така! Сега вече полека-лека започва да си идва всичко на мястото, нали? Представете си тези огромни скални топки как се тръкалят по златните улици. Ето, това е “шумът”, който чувате, когато “гръмне” гръмотевица.

Ще попитате за светкавиците. Разбира се, те са, за да се фукат ангелите пред Царя, когато са уцелили всички кегли и да правят шоу на публиката.

Усещам, че продължавате да проявявате леко недоверие, като се чудите откъде идва дъждът тогава. Ами, нали, знаете как понякога даден играч не насочва правилно топката и тя пада в канала отстрани? Е, тук, камъните падат право в реката, която преминава по средата на Вечния град и плясъците са освежаващият дъжд, който ние получаваме.

Всичко това е съпроводено с голямо веселие. Всички обитатели на Златния град се събират и се разделят на отбори. Пухкавият ангел, който участваше и в Регата, продължава да яде понички. Всъщност, най-голямото разплискване на вода е заради него. Все е зает да мисли как да докопа понички и хвърля топката с много смешни движения. Другите ангели се разсмиват неистово и в смеха си изпускат камъните и се получава голям гръм. Това е, което нас ни стряска понякога, но няма страшно. Царят и Неговите ангели се забавляват, докато стане време да си ни вземе.

Освен забавления, Царят и войската Му се приготвят и за последната битка, но за това ще ви разказвам другия път.

Снимка: Пинтерест

0

To you mama

Posted by deni4ero on May 15, 2019 in лични |

Премина за секунда.

Сърцето затрептя.

Но не беше ти

И пролетта отново посивя

0

Той възкръсна

Posted by deni4ero on April 27, 2019 in лични |

Въздухът трептеше от напрежение. Не можеше да обясни какво напрежение. Сякаш светът ще се срути всеки момент или пък точно обратното – всичко старо ще стане ново. Едно беше ясно – предстои нещо, което ще разтърси всичко и всички.

Напоследък умората си казваше думата и се случваше да задрямва на всевъзможни места. Полюшването на влака и смяната на картините измориха и без това изморените ѝ очи и тя ги притвори за мъничко. В следващия миг се стресна – сурови, добре сложени и здрави римляни биеха мъж, който беше паднал на колене. Гърбът му беше раздран от шиповете на края на ресните на камшиците им. Кръвта капеше по каменния под. Тълпата се беше смълчала. Какво ли престъпление трябва да е извършил този човек, за да го бият така ожесточено и свирепо? В този момент погледът ѝ срещна неговия. Бързо извърна поглед от неудобство и страх, но нещо в него я накара да го погледне отново. Очакваше да види омраза, съжаление, болка, гняв или поне желание за мъст, но вместо това видя толкова любов и топлота, каквато не беше усещала никога до сега. Това я разчувства: “Спрете! Спрете да го биете! Не виждате ли, че го убивате! Спрете ви казвам!” – крещеше с всички сили и се опитваше да пробие охраната. Избутаха я грубо и я хвърлиха я прахта… Спряха да го бият. След това повдигнаха помляното му тяло и го завлякоха навътре. С много усилия и пъшкане стана и ги последва. Видя, че вместо да се погрижат за раните му, му навлякоха една дреха, като през цялото време му се подиграваха. Докато стигне до него, вече му налагаха венец от тръни на главата и натискаха, докато отново не потече кръв и се хилеха: “Нали си цар!” Изглеждаше нечовешки болезнено. Сякаш подивели лешояди пируваха около умиращото тяло и дори да не чакаха да умре, за да го изядат. Хапеха и чоплеха с клюновете си…

В следващия момент го вдигнаха на крака. Дадоха му да носи груб дървен кръст. Сложиха го върху разраненото му тяло и го подтикваха да върви. Със сетни сили се изправи и тръгна, но от тежестта, умората и болката падна и не можа да се изправи. “Ти!” – един от римляните я посочи с камшик – “Ела тук да носиш кръста с него!” “Как така аз? Коя съм аз?” – уплаши се тя. В този момент капка от неговата кръв падна върху обувката ѝ и когато се опита в ужас да я избърше, отново срещна погледа му и чу тихия му нежен глас: “Тази кръв е за теб!”

Тези думи ѝ дадоха силата да извърви с него пътя до хълма. Не понесе да гледа как забиваха пироните в ръцете и краката му, но ясно чуваше ударите и виковете. Всичко това раздираше сърцето ѝ и я разтрисаше до полуда. Едва си наложи да отвори очи, когато го издигнаха. И тогава разбра, че е намерена още преди да бъде изгубена. Че е негова преди да бъде ничия. Че ѝ се подарява живот, който не заслужава. Че е обикната такава, каквато е. Че неговите белези и удари, които той понесе, бяха за нея. И това я съкруши…

Умря. Като истински цар. С достойнство. Земята се разтресе. Небето изригна. Всички побързаха да се скрият от приближаващия гняв. Един богаташ помоли да му дадат тялото му. Тя го последва и най-накрая видя някой да се погрижи за него, макар и късно. Усети вниманието и уважението в приготовлението на тялото му за погребение.

Камъкът затвори гроба. Край. Това беше. Целия град беше смълчан. Приятелите му се бяха скрили от страх и не смееха да се покажат.

На третия ден видя една от жените, които беше видяла да го следва през целия път, да върви бързо, без да се оглежда. Очите ѝ бяха подпухнали от плач. Последва я. Заведе я до гроба. Но каква беше изненадата им. Гробът беше отворен. Тежкият камък беше отвален. Спуснаха се бързо вътре. Нямаше го. Тялото му го нямаше, а дрехите бяха сгънати внимателно.

Излезе навън, за да помисли какво се беше случило. Отново я обзе отново необяснимо вълнение и в този момент се събуди. Усмивка украси лицето ѝ.

Той беше възкръснал. Той е жив.

0

Мила

Posted by deni4ero on March 29, 2019 in лични |

Бяха изминали петнайсет години, откакто Госпожа Стояна почина. Мила продължаваше да живее в нейния дом, въпреки че майка ѝ отдавна се беше върнала и ѝ предлагаше удобствата на съвременния свят. Мила искаше да усеща всеки ден присъствието на достолепното бабе, което ѝ показа как се живее.

Всъщност Мила отдавна нямаше нужда да се държи за баба си. Тя беше попила всичко, което госпожа Стояна искаше да я научи. Самата тя вече беше пример за собствените ѝ момичета. Да. Мила имаше две дъщери. И двете бяха пълна противоположност една на друга. Колкото едната беше дръзка, умна, силна, толкова другата беше свита, чувствителна, нежна. И двете “познаваха” госпожа Стояна сякаш току-що си бяха пили какаото с нея. Мила говореше всеки ден на момичетата си за баба си.

Разбра, че е е прекалила с разказите, когато дръзката ѝ дъщеря се тросна един ден, обърна ѝ гръб и изръмжа през зъби: “Стига вече с тая Стояна! Писна ми да слушам за нея!”.

Мила нищо не каза, но шестнайсетгодишното ѝ аз потърка ръце самодоволно. Сега започваше интересното. “I’ve seen giants fall…” – прогърмя Lauren Daigle от стария грамофон на баба ѝ… “И стига вече с тоя грамофон…” – долетя ядосаният глас на младото момиче от другата стая – “влез в 21 век!”.

Мила даде време на момичето си да се успокои. Както и на себе си. Истината беше, че ѝ идеше да накаже малката бунтарка за постоянното ѝ сумтене, въртене на очи, пуфтене, но в момента, в който решеше да я накаже, виждаше себе си как се троскаше на баба си, как ѝ отговаряше и това укротяваше гнева ѝ. Госпожа Стояна ѝ беше показвала милост и нежност дори и в най-отвратителните ѝ моменти.

Мила взе чаша топло какао и влезе в стаята. Цялата стая беше изпълнена с напрежение. Младото момиче не искаше да се покори на майка си, не искаше и да признае, че майка ѝ е чудесен човек и стоеше в очакване за скандал. Вместо това тя усети аромата на топлата напитка, видя кроткото изражение на майка си и се обърка още повече. “Каква подла игра играе тази родителка? До сега не ѝ се е разминавало без конско или поредната лекция тип госпожа Стояна. Какво е намислила тази жена сега?”

Мила остави чашата на бюрото. Седна на леглото. Извади от джоба на гащеризона си телефон и слушалки, включи слушалките в телефона, пусна Remember на Lauren Daigle, сложи едната слушалка в ухото си, потупа мястото до себе си като покана към дъщеря ѝ да седне до нея и ѝ предложи другата слушалка: “Влизам в 21 век. Нали това искаше?” – усмихна се на недоумяващата си дъщеря и запя “I can’t stop thinking about Your goodness… I remember – You have always been faithful to me. I remember – even with my own eyes could not see… You were, always there there for me…”

Дъщеря ѝ прихна в смях и запя с нея…

2

Честит рожден ден, бебе!

Posted by deni4ero on March 22, 2019 in лични |

Здравей, малко бебе!

Днес ставаш на една година. Тя измина толкова бързо, че сякаш вчера се роди и докато се обърна, ти вече порасна.

В тази година научи много и все важни неща. За съжаление, първата ти думичка не е “мама”, както се предполага, че правят бебетата. Твоята първа смислена думичка е ням, ням. Чуеш ли, че става дума за ядене и започваш “ням, ням, ням, ням”. Можеше да вметваш по някое друго “мама” между другото. Просто идея…

“Мама”, бтв, казваш от няколко дни и си много смешна. Или го крещиш в див възторг, или ми се караш.

Като казах “караш”, да знаеш, че, когато се караш, приличаш на малка сърдита китайска продавачка. Изключително смешна!

Ходиш. Разбира се, че ходиш. Държиш се за мен с една ръка и с другата сочиш пътя. А, когато пълзиш, приличаш на Бебедзила.

Танцуваш. Пляскаш. Смееш се. Катериш се. Караш се. Сочиш с пръстче. Караш се, като ръкомахаш с пръстче. Пееш. Да. Татко ти те научи на една песничка и сега всички заедно пеем. Щракаш с пръсти в джазов ритъм. Толкова си смешна, Дария!

А, как лаеш по всичко, което мине покрай тебе! Куче, котка, кон, гълъб, плюшена мечка или бухал, ти лаеш ли, лаеш. Дори на един клон не му прощаваш.

Честит рожден ден, малка, сладка, пухкава, рошава Дария ❤

2

Приказка

Posted by deni4ero on January 1, 2019 in лични |

В едно далечно царство Господарство живеели крал Фею и неговата кралица. Те имали три малки дечица, които не били вече толкова малки. С изключение на най-малкото. Първата принцеса била Малката принцеса с най-блестяща красива черна къдрава коса. Младият принц бил вече порасналият принц Фею и от скоро си имали бебе принцесче, което ги радвало денонощно с малките къдрички като на малко фарисейче, ококорени очи, пухкави бузи и птеродактилски писъци, които принцесчето издавало в пристъпи на умилителна радост.

И така, през деня в двореца се чували бебешки кикот и птеродактилски звуци, а през нощта – кралското хъркане на крал Фею.

Наскоро в царството Господарство празнували голям празник и кралят и кралицата чули как много от техните поданици обещавали, че ще станат по-дебели, по-щастливи и по-руси. Но нещо мъчело ума на добрата стара кралица. Тя знаела от собствен опит, че такива обещания са мъчно нещо. Изисквали всекидневни усилия и упражнения, което често водело до изтощение и до неизпълнение на поетите обещания. Много малко хора имали волята да ги изпълнят. Дори кралицата виждала как тези мили хора ставали роби на тези неизпълнени обещания, прегърбвали се, блясъкът на лицето им се изгубвал и започвали да си тътрят краката, затиснати от товара на неизпълнената дума.

Добрата стара кралица не обичала да обещава неща, които не можела да изпълни. Децата й често негодували за това, но как да намери еднорог?! Не, че са искали еднорог (и слава Богу!) или (“Госпожо Мамо, като отидем на небето при Исус, искам Той да ми даде две сили – едната да владея метала, другата-не-я-помня-вече. Може, нали, мамо?”) , но точно толкова неизпълними неща са искали и Малката принцеса с най-блестяща красива черна къдрава коса и малкият принц Фею.

И тежки мисли налегнаха госпожа майката Нейно кралско величество. И тя така на два пъти си беше поставила неизпълними цели. Второто беше, когато реши, че ще спре да яде течен шоколад. Да. Крал Фею много се смя. Тя се опита. Наистина се опита. Дори наказа шоколада в хладилника. Скри го. Но той й шептеше всеки ден. На третия ден добрата стара кралица се извини на шоколада и го прибра на топло. Сега госпожата майка не прави грандиозни планове. А планове, с които да преживее деня с вярата в нейния Бог. Да научи децата си на необходимите за живот неща. Да ги опази живи. Да им предаде вярата си. Да яде по-малко шоколад. Но вече не го оповестява гръмко от двореца, а се старае да живее тихо и благочестиво.

Това е поуката от днешната приказка. Не давай обещания, които не можеш да изпълниш и не ставай роб на устата си.

0

Rebel heart

Posted by deni4ero on October 22, 2018 in лични |

В тъмнината прозвуча спокойна музика и моментално се пренесе на онова място, което си беше само тяхно и на никой друг. Неусетно  денят беше отстъпил място на нощта и отново беше време за отмора. Сега цялото й същество пееше песента, която я беше събуждала дни на ред:

Lord, I offer up this rebel heart. So stubborn and so restless from the start. I don’t wanna fight You anymore, So take this rebel heart and make it Yours.

“… Чудно е как предлагаме на Бог най-лошото от себе си и искаме Той да го приеме, изчисти и да го пази…” – мислите препускаха заедно с песента и преклонението: “… I  give it over to You and now this rebel heart belongs to You. Oh, take my life and let it be Yours…”, но знаеше, че никога няма да бъде отхвърлена, изгонена, оставена. Напротив, точно обратното – беше чакана с нетърпение и вълнение да се отпусне в Неговата почивка и да предаде this rebel heart… 

0

Поглед на горе

Posted by deni4ero on October 14, 2018 in лични |

Днес нашето семейство присъстваше на много красиво представяне на току-що издадената книга на скъп приятел – Дарето Ялъмова. Заглавието на книгата е точно толкова дълбоко и те кара да се замислиш, както и всеки един разговор с нея. “Поглед на горе”. Книга, събрала в себе си съкровените късчета душа, обгърнати с любов, поднесени в романтична обстановка.

Много ми е развълнувано за нея, защото в днешно време да се издаде книга не е никак лесно. Развълнувано ми е, защото е издадена ценна книга. Книга, която може да ти помогне да се самоусъвършенстваш много повече от всеки учебник по самоусъвършенстване, защото те кара да се заровиш и в най-дълбоките дебри на душата си и да извадиш от там най-доброто.

Благодарна съм, че имам Дарето в живота си като приятел!

Пожелавам си да присъствам на повече подобни представяния на стойностни книги. Пожелавам го на всеки!

0

Мама

Posted by deni4ero on October 2, 2018 in лични |

Минаха 14 години, откакто те няма, а липсата ти се усеща точно толкова силно, колкото и първия ден, след като си отиде. И в определени моменти тежи повече от всичко. 

Дълго време не си позволявах да мисля за теб, за да не страдам и истината е, че времето не лекува.

Липсва ми времето, когато сядахме на вратата и си говорехме и смеехме. Или просто си мълчахме. Липсват ми моментите, когато те чувах как си тананикаш в другата стая. Липсва ми времето, в което сядахме на пейката в градината да си починеш. Липсват ми моментите, когато със сестра ми се шегувахме с теб. Помниш ли как си беше сложила очилата в хладилника и обвини нас, че сме ги скрили? Колко майтап отнесе после, като ги намери…

Животът е различен сега. Щеше да ти хареса. Ти обичаш промяната. Нямаше да имаш време за пенсионерски почивки покрай внуците си. Щеше да се фукаш с тях наляво и надясно. И с право. Много са яки и тримата.

Липсваш ми, маме…

0

Highs and lows

Posted by deni4ero on July 12, 2018 in лични |

В края на днес и началото на утре. Когато си толкова уморен, че всичко в теб тупти от болка. Когато си се борил с чудовища, скрити в сенките. Когато си преборил “жегата” на деня. Когато си бил “горе” и когато си бил “долу” – Lord, You are faithful through it all. You’re too good to let me go

Highs & lows

When it feels like the dark

Lingers longer than the night

When the shadows feel like giants

Are You chasing me down?

Tell me where could I run

From Your light, where could I hide

Hemmed within Your precious thoughts

There’s no hiding from Your love

 

Highs and lows

Lord, You’re with me either way it goes

Should I rise or should I fall?

 

Even so

Lord, Your mercy is an even flow

You’re too good to let me go

 

Should I dance on the heights

Or make my bed among the depths

Your mercy waits at every end

Like You planned it from the start

Should the dawn come with wings

Or find me far-side of the sea

There Your hand still fastens me

Ever closer to Your heart, oh

 

Highs and lows

Lord, You’re with me either way it goes

Should I rise or should I fall?

 

Even so

Lord, Your mercy is an even flow

Should I rise or should I fall?

You are faithful through it all

You’re too good to let me go

 

Highs and lows

You surround me either way it goes

Should I rise or should I fall?

Lord, You’re with me through it all, oh

 

Highs and lows

In the rhythms of Your grace I know

Should I rise or should I fall?

You are faithful through it all

And You’re too good to let me go

Copyright © 2007-2019 Deni4ero's Weblog All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.